Нова книга за Христо Ботев

През последните месеци нашето ботевознание се обогати с още един ценен влог - книгата на Ст. Таринска „Прозата на Христо Ботев". Не голяма по обем, тази нова книга за великия син на народа ни е резултат на продължителна, системна, задълбочена научноизследователска работа. Неин предмет е сравнително малко проучената досега проза на Ботев - ста тиите му, очерците и фейлетоните. Авторката е събрала голям исторически и лите- ратурен материал и е изградила изслед ване, отличаващо се с цялостна стройна композиция, вътрешна логичност и последователност, задълбочено проникване и анализ. С научната прецизност, точност и аналитичност на талантлив литературен историк Таринска трупа наблюдения и факти, проследява пътя на публициста и фейлетониста, очертава все по-плътно атмосферата на времето, вниква все подълбоко в особеностите и неповторимостта на литературния процес. Интересен именно от литературноисто рическо гледище е разностранният, много конкретен анализ, който тя прави на разглежданите произведения - статии, очерци и фейлетони. Методът на раздробяване, на детайлен литературноисторически ана лиз е приложен особено последователно в най-обширната глава на изследването - Майстор на фейлетона". Авторката търси източниците, използувани при написва нето на всеки фейлетон, послужили като материал и като повод на фейлетониста. Проучвайки с литературно-историческа вглъбеност предисторията" на творбата, т. е. повода за възникването й, изворите, прототиповете, Таринска се добира до интересни наблюдения, неусетно и леко навлиза в нейната атмосфера. Авторката спори с Ал. Бурмов за времето, по което е написан фейлетонът „Долапът", без да се увлича в самоцелно натрупване на факти, в самоцелен историцизъм. „Доводите на Ал. Бурмов на пръв поглед са напълно правдоподобни и убедителни, пише тя, но ако проследим внимателно съдържанието на произведението и се обърнем към действителните факти, лег нали в неговата основа, ще видим, че твър дението му е невярно. Ще се спрем пошироко на този въпрос не само за да уточ ним времето на създаването на фейлетона, а защото това до голяма степен е и въпрос за принципите, по които Ботев гради фейлетонната творба." (стр. 106). 1 Стефана Таринска, Прозата на Христо Ботев", изд. Наука и изкуство, С., 1966 г. Таринска непрекъснато търси „принци пите", основните проблеми. Конкретният анализ на „Долапът" довежда до принципни изводи и обобщения за раждането и разгръщането на фейлетонната тема, за уме нието на Ботев да остава верен на дей ствителния факт и едновременно да си осигурява достатъчно разстояние, за да организира материала си така, че да за звучи голямата обществена тема". Чрез анализа се стига до отговора на въпроса - как фейлетонистът вгражда действителния факт в общата тъкан на произведението? За Ботев „конкретно-злободневното не е илюстрация на идеята, а израз на идеята. затова му е необходимо в неговото един ство между частното и общото - така както се проявява в самата действителност". При разглеждането на фейлетона Тая нощ сънувах..." Таринска отново търси принципа, върху който се гради са тиричното разобличение, открива преси чането на малката и голямата тема на фейлетона, завръзката на сюжетното развитие. И стига до обобщението: „Едно постоянно преливане, постоянен преход от малката към голямата тема на творбата. едно непрекъснато редуване на басненоалегоричното с реално-правдоподобното и всичко това чрез неочаквани преходи, при това плавни, логични" в своята ало гичност, външно приемливи - върху тези принципи Ботев изгражда фейлетонния разказ." (стр. 120) Анализът на „Тая нощ сънувах..." дава материал на авторката да разкрие умението на Ботев да фабулира, да създава с лекота и непринуденост фейлетонен сюжет - занимамлив и дълбоко съдържателен, наситен с голямо разнообразие от мотиви и едновременно монолитен и целенасочен", да изгражда сю жетното развитие върху конкретни злобо дневни факти и заедно с това да го проек тира върху големите, основните въпроси на времето, като му придава и ярка политическа насоченост.