75 години от рождението и 50 години от смъртта на Христо Смирненски

Почти всички, които са изследвали поезията на Смирненски, не са пропускали да отбележат нейната особена образност и ритмика, необикновената и наситеност с багри и звуци. В тая връзка интересно ще е да приведем някои характеристики, указващи пряко на изтъкнатата особеност. Георги Бакалов, първооткривателят на поета, пише: „Цялата поезия на Смирненски блика радост, движение, пламъци... Тя е огнеструйна... Обра зите на Смирненски са ярки, феерични, пъстроцветни." Според Георги Цанев живописността е „истинска украса на тая поезия - свежа роса по разноцветни камъчета". Пантелей Зарев, като разделя условно образността в поезията на Смирненски на „битово-реалистична“ и „световна“, „космическа“, отбелязва: „Всичко в картината (която ни внушава поетът - б. м.) е точно, обективно и пластично в подробностите и отговаря на едно реално наблюдение върху живота." Ефрем Каранфилов: „Смирненски ехудожник. Той има чувство за пейзажа, за пропорциите и знае да рисува... Това е поет, влюбен в колорита, в музиката на цветовете. Други изтъкват умението на поета да „запомня живо и релефно“. Страшимиров го нарича просто слънчево дете". Но най-силно впечатление прави едно изказване на Крум Кюлявков, който говори за Смирненски съвсем като за художник: „Линията стана тънка, пречупена; забелязва се ръката на добър и рядък художник. Разляха се цветни петна по редовете - топли и игриви. Нещо светло се спусна и картините му започнаха да се отличават с особен колорит: нежен, виолетов, теменужен - специфичен негов колорит, който отпосле даде такива богати плодове. Сам художник, Кюлявков улавя твърде съществена за поезията на Смирненски закономерност: преходът от спокойните, „топли и игриви“ тонове към пурпурните багри на революцията е израз на дълбоко вътрешно преустройване. Повече и по-целенасочени наблюдения върху звукописа и живописта в поезията на Смирненски прави Минко Николов в очерка си за поета.