Данов

Делото на Христо Г. Данов е едно от най-интересните явления в историята на българската култура през XIX в. Съзнателно не споменавам тук думата „Възраждане“, защото ще бъде погрешно това дело да бъде отнесено само към епохата на българското национално възраждане: неговият обсег е много поширок - стига до първото десетилетие на нашия век. В случая не се касае само за хронологическа точност, а преди всичко за решаване на една методологическа задача: необходимостта от изучаване на явленията на прехода между възрожденската и следосвободителната епоха. Този въпрос е особено важен от гледището на историята на българската култура. Периодизацията на явленията исторически епохи има първостепенно значение за научното изследване - и все пак историческите епохи не представят затворени в самите себе си, взаимно непроницаеми кръгове. Делото на Хр. Г. Данов е свидетелство за това - и само в такава перспектива трябва да се разглежда дори когато става дума за неговото място в историята на българската литература. B Дългият живот на Хр. Г. Данов е посветен на книгоиздателска дейност; Данов е преди всичко книгоиздател. В нашите общи разбирания книгоиздателят е търговец. В случая не влагам никакво отрицателно съдържание в понятието търговец, защото търговец е бил и В. Е. Априлов, търговец е бил и основателят на прочутата Третяковска галерия в Москва. След Освобождението нашите издатели бяха търговци. И с това съвсем не се хвърля сянка върху дейността на такива заслужили книгоиздатели като Т. Ф. Чипев, Ал. Паскалев, Хр. Хаджиев и др.