100 години Българска академия на науките

Българската академия на науките заема първостепенно място в културния живот на нашата страна. В нейния състав влизат най-изтъкнатите представители на българската наука, тя е организирала научни институти във всички области на съвременното знание, нейните членове и сътрудници участвуват не само най-важните изследвания вътре в страната, но и в научния живот в чужбина, многобройни международни конгреси, конференции, симпозиуми и т. н. Към това трябва да се прибави огромната издателска дейност, която академията осъществява; тази дейност започва още с нейните наченки - като Българско книжовно дружество в Браила, основано в 1869 г., но размерите, до които достигнала днес, представляват изключително явление в историята на българB ската наука и култура. Ние не винаги този факт. e B достатъчно оценяваме Ако се върнем към годините, когато се полагат основите на бъдещата Българска академия на науките, не можем да не отбележим едно важно обстоятелство: тя е рожба на българското национално възраждане. Нейното създаване не ерезултат на декрет, издаден от една власт, а на дълъг процес, изразен многобройни разсъждения и предложения, в разнообразни проекти и почини. Идеята за Българска академия на науките се ражда във великия устрем на нашия народ към просвета и културен напредък: още през епохата на Възраждането тя трябва да въплъти просветните идеали на народа и също така да даде силен тласък на неговото културно развитие. В това отношение нашата страна повтаря историята на академиите в Европа - те възникват през XV в., в епохата на италианския ренесанс („Платоновата академия“ във Флоренция, „Академиа антиквариа" в Рим и т. н.).

Програмата на основаното през 1869 г. „Българско книжовно дружество" е разностранна: да се положат усилия за развитието на българския език и литература, за разпространението на образованието между народа; да се изучи битът на българите и на съседните им народи; да се събират и обнародват фолк лорни, етнографски и други материали, да се уреждат изложби, да се поощрява всяка по-сериозна проява в областта на изкуството, науката и т. н. Много от задачите, формулирани в устава на дружеството, остават проект. Но една от тях - издаването на „Периодическо списание“ - то успява да осъществи. Органът на Българското книжовно дружество е бил замислен като месечно издание с три отдела: литературен, за оригинални и преводни художествени творби; научен, за „статии по различните клонове на науката“ и критически, за рецензии и критически разбори" по повод на новоизлезли литературни и научни съчинения.

звестно е участието на представителите на революционната българска емиграция в Румъния и на други възрожденски дейци около създаването на Българското книжовно дружество. И въпреки това някои нови документи сочат още по-определено приноса им в подготвителния етап от учредяването на Дружеството и в по-нататъшното му развитие.