Световен

Неотдавна в нашия столичен град приключи плодотворната си работа Петият Международен конгрес на славистите. По общо признание това е най-големият научен конгрес, какъвто досега е имало у нас. В неговата разностранна научна работа взеха участие най-изтъкнатите славяноведи от Австралия, Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германската демократична република, Германската федерална република, Дания, Израел, Италия, Канада, Норвегия, Полша, Румъния, Съеди нените американски щати, Съюза на съветските социалистически републики, Унгария. Финландия, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия. Южноафрикански съюз. .. Цяла седмица в залите на Софийския университет „Климент Охридски" можеха да се чуят най-различни доклади за славянските езици и общите им закономерности; за мястото, голямата роля и значение на славянските литератури в развоя на световната литература; за новите търсения в областта на поетиката и стилистиката; за бо гатото минало и сегашно състояние на славянската народна поезия или за бурната история на славянските народи. . Бяха прочетени повече от петстотин научни доклада, съпроводени с над две хиляди изказвания. Като се има предвид, че на конгреса присъствуваха само над хиляда и двеста чуждестранни делегати, освен гостите и многобройната българска делегация, може да се съди за голямата активност и ожи веност на дискусиите. Заседаваха непрекъснато: пет секции поезикознание - славянски литературни езици, сравнително-историческо и типологическо слаянско езикознание, славянска диалектология, взаимодействие на славянски и неславянски езици, езикови съюзи и ономастика, описателно и приложно славянско езикознание: четири секции по литературознание - общи проблеми, славянските ли тератури до края на ХVII в., славянските литератури през XVIII-XIX в. и съвре менни славянски литератури, една секция по л итературно-лингвистич ни проблеми; една секция по проблемите на народното творчество идве секции по историко-филологически проблеми - етногенезис на славяните, образуването на славянските държави и развитие на обществе ната мисъл на славянските народи през Средновековието. Националното възраждане на славянските народи. Национално-освободително и революционно движение. Разви тие на обществената мисъл в ново време. Октомврийската социалистическа революция иславянските народи. Общественото и културно развитие на славянските народи след Втората световна война и проблеми на славянската етнография.

За да имаме представа за социалната философия на В. И. Ленин, трябва да си обясним преди всичко влиянието на Октомврийската революция като голям исторически фактор върху развитието на културата в различните части на света. Да си обясним това влияние не само върху обществения живот, но и върху отделната личност, върху хората, които създават духовни ценности на времето - писатели, художници, учени, творци на културата. Октомврийската революция е събитие, което няма равно на себе си - ако можем да си представим света поставен с главата надолу - тя е сила, която изправя света на крака и му дава възможност да върви напред, да твори едно ново бъдеще. Подобно усещане имат хората още при първата минута на ней ната победа. Октомврийската революция е дело на една революционна философия, една философия на революцията - тая на Владимир Илич Ленин. Ако вземем за пример само великата руска литература, картината, която тя дава на руската самодържавна действителност, на царството на помешчиците и особено на бедственото съществуване на работниците и селяните, ще се убедим, че това е наистина действителност, обърната с главата надолу, че в произведенията на един Лев Толстой („Възкресение"), на Гогол („Мъртви души"), на Достоевски („Престъпление и наказание"), на Горки и Чехов тя е изправена на съд - Страшен съд. И тоя съд дойде - Великата октомврий ска революция.

От 23 до 25 октомври 1984 г. за пети път парк-хотел „Москва" в столицата гостоприемно отвори вратите си, за да посрещне участниците в Международната писателска среща „Мирът - надежда на планетата“. Тържественият звън на мемориалната камбана предизвести началото на едно събитие с отзвук сред широки обществени среди по всички краища на планетата. Може би найточно значението и смисълът на този висок форум могат да се почувствуват в приветствените думи, с които генералният секретар на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Константин Черненко се обърна към участниците в срещата: „Девизът на вашата среща е „Мирът - надежда на планетата". И наистина животът на нашата планета, нейното бъдеще зависят от това, ще бъде ли запазен мирът. Надпреварата във въоръжаването, и преди всичко в ракетно-ядреното въоръжаване, заплашва да излезе извън контрола на човека. Започналите тази надпревара реакционни империалистически сили развиват производството на все по-нови и все по-разрушителни системи оръжие, разполагат ракети за нанасяне първия удар на европейска територия, пристъпват към милитаризация на Космоса, засилват конфронтацията със социалистическите страни. "