слависти

Неотдавна в нашия столичен град приключи плодотворната си работа Петият Международен конгрес на славистите. По общо признание това е най-големият научен конгрес, какъвто досега е имало у нас. В неговата разностранна научна работа взеха участие най-изтъкнатите славяноведи от Австралия, Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германската демократична република, Германската федерална република, Дания, Израел, Италия, Канада, Норвегия, Полша, Румъния, Съеди нените американски щати, Съюза на съветските социалистически републики, Унгария. Финландия, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия. Южноафрикански съюз. .. Цяла седмица в залите на Софийския университет „Климент Охридски" можеха да се чуят най-различни доклади за славянските езици и общите им закономерности; за мястото, голямата роля и значение на славянските литератури в развоя на световната литература; за новите търсения в областта на поетиката и стилистиката; за бо гатото минало и сегашно състояние на славянската народна поезия или за бурната история на славянските народи. . Бяха прочетени повече от петстотин научни доклада, съпроводени с над две хиляди изказвания. Като се има предвид, че на конгреса присъствуваха само над хиляда и двеста чуждестранни делегати, освен гостите и многобройната българска делегация, може да се съди за голямата активност и ожи веност на дискусиите. Заседаваха непрекъснато: пет секции поезикознание - славянски литературни езици, сравнително-историческо и типологическо слаянско езикознание, славянска диалектология, взаимодействие на славянски и неславянски езици, езикови съюзи и ономастика, описателно и приложно славянско езикознание: четири секции по литературознание - общи проблеми, славянските ли тератури до края на ХVII в., славянските литератури през XVIII-XIX в. и съвре менни славянски литератури, една секция по л итературно-лингвистич ни проблеми; една секция по проблемите на народното творчество идве секции по историко-филологически проблеми - етногенезис на славяните, образуването на славянските държави и развитие на обществе ната мисъл на славянските народи през Средновековието. Националното възраждане на славянските народи. Национално-освободително и революционно движение. Разви тие на обществената мисъл в ново време. Октомврийската социалистическа революция иславянските народи. Общественото и културно развитие на славянските народи след Втората световна война и проблеми на славянската етнография.

През последните двадесет години научната работа в областта на славянската фи- лология в целия свят се координира и ръко- води от Международния комитет на славистите. Към този комитет са изградени де ветнадесет специализирани комисии, чрез които се осъществява международното на учно сътрудничество при разработката на 150 особено важни и актуални проблеми. Една от най-дейните сред тях е Едиционно-текстолотическата комисия, учредена още през 1958 г. по време на четвъртия славистичен конгрес в Москва. В нея участвуват представители от дванадесет страни: Австрия, България, ГДР, ГФР, Италия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Франция, Чехословакия и Югосла- вия. От своето създаване до днес тази коми- сия се ръководи от известния полски лите- ратуровед и текстолог акад. Конрад Гурски; неин зам.-председател е акад. Д. С. Лихачов (СССР), а секретар - проф. Збигнев Голински (Полша). Българските учени са предста- вени тук от акад. Петър Динеков и чл-кор. Кирил Мирчев. Основната форма на работа в Едиционно- текстологическата комисия са провежданите периодично научни съвещания, на които се обсъждат актуални теоретични проблеми на текстологията или се обменя опит и инфор мация за постиженията в текстологическата работа. През изминалите шестнадесет годи ни са проведени девет такива съвещания. Последното от тях се състоя в нашата столица от 14 до 18 октомври 1974 г. То беше организирано от Института за литература при Българската академия на науките. В работата на съвещанието взеха участие изтъкнати учени от чужбина: акад. К. Гурски и проф. 3. Голински от Полша, проф. А. Данти и А. Костова от Италия, проф. П. Ол- тяну от Румъния, проф. З. Хавранкова от Чехословакия, проф. С. Суботин от Югославия, както и голям брой български учени, между които: акад. П. Динеков, акад. Г. Цанев, ст. н. сътр. Т. Жечев, проф. Б. Ст. Ангелов, проф. К. Куев, проф. Н. Дилевски, проф. В. Велчев, проф. Д. Иванова-Мирчева, Хр. Кодов, М. Янакиев, Д. Леков, М. Цанева, Б. Велчева, Цв. Унджиева, Ел. Георгиева, А. Минчева, Св. Николова, Ст. Кожухаров, Ил. Тодоров, С. Баева, Л. Минкова, Б. Николаев и др. Към работата на съвещанието проявиха интерес много научни съ трудници от Института за литература и Института за български език при БАН, преподаватели от Софийския университет „Кл. Охридски“, от Търновския университет „Братя Кирил и Методий", от Висшия педагогически институт - гр. Шумен, издателски работници и др.