форум

Неотдавна в нашия столичен град приключи плодотворната си работа Петият Международен конгрес на славистите. По общо признание това е най-големият научен конгрес, какъвто досега е имало у нас. В неговата разностранна научна работа взеха участие най-изтъкнатите славяноведи от Австралия, Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германската демократична република, Германската федерална република, Дания, Израел, Италия, Канада, Норвегия, Полша, Румъния, Съеди нените американски щати, Съюза на съветските социалистически републики, Унгария. Финландия, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия. Южноафрикански съюз. .. Цяла седмица в залите на Софийския университет „Климент Охридски" можеха да се чуят най-различни доклади за славянските езици и общите им закономерности; за мястото, голямата роля и значение на славянските литератури в развоя на световната литература; за новите търсения в областта на поетиката и стилистиката; за бо гатото минало и сегашно състояние на славянската народна поезия или за бурната история на славянските народи. . Бяха прочетени повече от петстотин научни доклада, съпроводени с над две хиляди изказвания. Като се има предвид, че на конгреса присъствуваха само над хиляда и двеста чуждестранни делегати, освен гостите и многобройната българска делегация, може да се съди за голямата активност и ожи веност на дискусиите. Заседаваха непрекъснато: пет секции поезикознание - славянски литературни езици, сравнително-историческо и типологическо слаянско езикознание, славянска диалектология, взаимодействие на славянски и неславянски езици, езикови съюзи и ономастика, описателно и приложно славянско езикознание: четири секции по литературознание - общи проблеми, славянските ли тератури до края на ХVII в., славянските литератури през XVIII-XIX в. и съвре менни славянски литератури, една секция по л итературно-лингвистич ни проблеми; една секция по проблемите на народното творчество идве секции по историко-филологически проблеми - етногенезис на славяните, образуването на славянските държави и развитие на обществе ната мисъл на славянските народи през Средновековието. Националното възраждане на славянските народи. Национално-освободително и революционно движение. Разви тие на обществената мисъл в ново време. Октомврийската социалистическа революция иславянските народи. Общественото и културно развитие на славянските народи след Втората световна война и проблеми на славянската етнография.

Макар и с дълголетни традиции, сравнителното литературознание привлича през последните години все по-широк кръг представители на историко-литературната, критическата и тео ретико-естетическата мисъл. В усилията да бъдат изучени общите и специфични закономерности на литературното развитие, да бъдат осветлени от повече страни художествените явления, и като резултат на национални, конкретно-исторически условия, и като феномени, в тъканта на които намираме много сходно, дошло от непрестанните взаимоотношения със завоюваното от други народи, сравнителната интерпретация се оказва все по-резултатна. Безспорен принос втая насока дава марксическото литературознание, което, преодолявайки ограничеността на буржоазната компаративистика в миналото, в спор със съвременни идеалистически концепции и методи, поставя на широка обществено-историческа, културно-социологическа, философскоестетическа основа сравнителното разглеждане на художествените процеси и произведения. По такъв начин се разкриват не само предпоставките и движещите сили за развитието на нацио налните литератури, но въз основа на тяхното изучаване се идва до по-пълно осветление на обшите процеси, характеризиращи литературния живот на много страни и народи.

Неотдавна, в Сметановата зала на Националния дом в Прага бе открит закрит VI международен конгрес на учените-слависти. Близо две хиляди най-известните славяноведи в света и още толкова гости имаха възмож ност в разстояние на цяла седмица да общуват в прения от трибуните или в интимни беседи по старинните пражки улици и паркове; да разменят научни съображения и мисли, дирейки голямата истина за миналия и настоящия живот славянските народи, за тяхната духовна близост с другите неславянски народи, за общите им граждански търсения и духовни стремления, за близостта им в бита, в езика, в словесното народно и лично творчество... И този голям разговор за своеобразната съдба на славянството, започнат пак в същата зала приблизително преди четири десетилетия на Първия славистичен конгрес (1929), непрекъснато се разширява и вглъбява. Все повече участници влагат своя скромен принос; все повече слависти поднасят в научно обращение своите прозрения и открития, своите теми и домогвания, решения, хипотези и концеп ции... Понякога - успешно защитени и научно аргументирани, а понякога без анализ и по случайни белези, без проникновено познаване на фактите и по данни, лишени от всякаква научна систематика.

На 22 и 23 май т. г. в София се състоя литературен симпозум под обща тема: „Идей но-художествени особености на съвременния литературен процес“, съвместно разработена между Института за литература при БАН и Института за световна литература „Максим Горки" при АН на СССР. В симпозиума участвуваха изтъкнати съветски учени и представители на литературоведската мисъл у нас. Още от темата на симпозиума личи широкият замисъл на организаторите да се обхванат най-актуалните проблеми на съ временното литературознание, като се до коснат до специфичното за съвременния литературен процес - неговата идейност и ху дожественост. Пред симпозиума беше поставена отговорната задача да спомогне за изясняването на въпроса: каква е връз ката между идейното и художественото на чало в съвременната литература, като ги разгледа в широк диапазон. Предстоеше да се доизясни същността на понятия, останали спорни в редица международни дискусии от миналото с оглед на новите условия и непрестанно изменящия се литературен процес. Най-главна задача на симпозиума беше да охарактеризира осо беностите на социалистическия реализъм като литературен метод и направление на фона на общия развой на световното литературознание. От цялата подготовка на симпозиума личеше неговата ангажираност към идеологическата същност на проблема и когато се оценяват постиженията, нещата винаги трябва да се свеждат към този възлов проблем. Тематично докладите обхващаха лите ратурите на страните от социалистическия лагер, на западни страни като САЩ, Англия, Франция и др. Бяха застъпени почти всички литературни направления, имащи по-голям дял в съвременния литературен процес. Литературознанието в капиталистическите страни се преценяваше в цялата му проти- воречивост, сравняваше се и се противопоставяше с идейно-теоретическите му полюси. Екипът на съветските учени беше така подбран, че да включва специалисти от големите литератури на световната арена. Съветските учени поради принадлежността 150 си към специализирания Институт за све товна литература към АН на СССР спомогнаха особено много за изясняване на някои процеси в съвременните западни литератури. Българските учени застъпваха в докладите си предимно идейно-теоретиче ската страна на въпросите. Най-общо; според акцента на проблемите докладите могат да бъдат разпределени на три групи: първа група - доклади с идеологически акцент; втора група - доклади, отразяващи по-конкретно литературния процес в отделни страни, и трета група - доклади с преобладаване на теоретическата насо ченост към проблемите. Това до голяма сте пен условно деление ще ни помогне групи рано да хвърлим поглед на всички доклади, изнесени на симпозиума. Към първа група могат да бъдат отнесени докладите на чл.-кор. В. Р. Шчербина, чл.-кор. Г. И. Ломидзе, проф. А. И. Овча ренко, проф. Ст. Божков, проф. Г. Димов, проф. В. Колевски, проф. Е. Каранфилов. В обширния си доклад на тема „Лите ратура и култура" В. Р. Шчербина определи мястото на литературата в духовния живот на епохата. „Изследването, отбеляза Шчербина, на извънредно активния синтез например на взаимодействието на литературата, киното, театъра може да се осъществи само в светлината на централните процеси на културното битие на съвременността, в която се кръстосват всички видове духовна дейност - политика, философия, социология, изкуство, етика. . . Причисляването на ця лата литературна продукция към сферата на културата към определено време според Шчербина епроизлязло от опростенческото разбиране на нещата. В същност в сферата на целия духовен живот не само на изку ството, активно действуват както „съзида телните, така и разрушителните начала. Ето защо далеч не всички произведения на литературата влизат в културата, явяваща се като резултат на съзидателна духовна дейност.