Световен форум на учените-слависти

Неотдавна в нашия столичен град приключи плодотворната си работа Петият Международен конгрес на славистите. По общо признание това е най-големият научен конгрес, какъвто досега е имало у нас. В неговата разностранна научна работа взеха участие най-изтъкнатите славяноведи от Австралия, Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германската демократична република, Германската федерална република, Дания, Израел, Италия, Канада, Норвегия, Полша, Румъния, Съеди нените американски щати, Съюза на съветските социалистически републики, Унгария. Финландия, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия. Южноафрикански съюз. .. Цяла седмица в залите на Софийския университет „Климент Охридски" можеха да се чуят най-различни доклади за славянските езици и общите им закономерности; за мястото, голямата роля и значение на славянските литератури в развоя на световната литература; за новите търсения в областта на поетиката и стилистиката; за бо гатото минало и сегашно състояние на славянската народна поезия или за бурната история на славянските народи. . Бяха прочетени повече от петстотин научни доклада, съпроводени с над две хиляди изказвания. Като се има предвид, че на конгреса присъствуваха само над хиляда и двеста чуждестранни делегати, освен гостите и многобройната българска делегация, може да се съди за голямата активност и ожи веност на дискусиите. Заседаваха непрекъснато: пет секции поезикознание - славянски литературни езици, сравнително-историческо и типологическо слаянско езикознание, славянска диалектология, взаимодействие на славянски и неславянски езици, езикови съюзи и ономастика, описателно и приложно славянско езикознание: четири секции по литературознание - общи проблеми, славянските ли тератури до края на ХVII в., славянските литератури през XVIII-XIX в. и съвре менни славянски литератури, една секция по л итературно-лингвистич ни проблеми; една секция по проблемите на народното творчество идве секции по историко-филологически проблеми - етногенезис на славяните, образуването на славянските държави и развитие на обществе ната мисъл на славянските народи през Средновековието. Националното възраждане на славянските народи. Национално-освободително и революционно движение. Разви тие на обществената мисъл в ново време. Октомврийската социалистическа революция иславянските народи. Общественото и културно развитие на славянските народи след Втората световна война и проблеми на славянската етнография.