Интелектуалците в Западна Европа и по-специално във Франция започват да проявяват по-определен интерес най-напред към класическите латински и старогръцки езици от XVI в. - Възраждането. Конкретните исторически условия както в Западна Европа - хуманизмът и Реформацията, така и в Изтока - създаването на могъща Османска империя, в чиито граници влизали и страните от Югоизточна Европа, породили в Западна Европа и нуждата от изучаването на византийски, новогръцки, турски, арабски, персийски и други източни езици, 1 Политическите и икономическите интереси на западноевропейските държави ги принудили постепенно да забравят кръстоносните походи и борбата срещу исляма и една след друга те установили дипломатически отношения с Османската империя, Франция била между първите западноевропейски страни, която сключила първия договор с Високата порта през 1535 г. Една от основните причини, която накарала френския крал Франсоа І (1494-1547) да сключи този мирен и търговски договор, била войната му с германския император Карл V (1500-1558). Според този договор Франция щяла да има посланик в Истанбул и консул в Александрия. Както сключването на договора, така и тези две дипломатически представителства наложили посредничеството на преводачи, наричани драгомани. Османците поради верски предразсъдъци изучавали само турски, арабски и персийски, но не и западноевропейските езици, до 1869 г., когато с т. нар. „Органичен закон за народното образование" френският език започнал да се изучава задължително в турските средни училища. За връзките си с чуждите дипломатически представителства в Османската империя, за дипломатическите и търговските отношения османското правителство отначало прибягвало до дра гомани от християнските страни, предимно до ренегати -евреи или италианци. По примера на Османското правителство и за по-голяма сигурност и самите чужди дипломатически предста вителства наемали свои драгомани. В началото драгоманите не се ползували с особени приви легии, но постепенно те придобили специален статут, според който имали право да се обличат като османските сановници, без обаче да носят тюрбан, да яздят на кон и да се придружават от четирима слуги. При царуването на султан Мехмед IV (1642-1692) били създадени и службите „Драгоман на Дивана" (министерския съвет), считан също и за първи драгоман, както и „драгоман на адмиралтейството (на марината). С времето гърците-фанариоти си извоювали правото на тези постове да се назначават лица само из техните среди. Драгоманите освен отличните си познания по турски, арабски, персийски, френски и италиански били високообразовани хора, с широка обща култура; те познавали добре както османското, така и западноевропейското законодателство, османския и западноевропейския протокол. Фактически те движели зад ку лисите външната политика на Османската империя. От началото на XVIII в. из техните среди Османското правителство назначавало и управници на Дунавските княжества Влахия и Молда вия, на о-с Самое и другаде. Те носели титлата паша или княз. Освен жилищата си в Инстанбул мнозина от тях притежавали и луксозни резиденции в Терапия. Неколцина българи също се 107 издигнали до тези високи постове, както Стефан Богориди (1775-1859), внук на Софроний Вра чански, който от обикновен драгоман станал през 1799 г. първи драгоман на марината, а покъсно и първи драгоман на Дивана, съветник на султана, везири и паши. Западноевропейските дипломатически представителства отначало се ползували от услуги те на драгоманите на Високата порта, но с времето осъзнали необходимостта да имат свои дра гомани. Поради тези причини в Колежа на маронитите в Рим още от 1584 г. започнали да се изучават сирийски и арабски език.