класически

В един от своите фрагменти Атанас Далчев казваше: „За да се види дали един превод с художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата самостойност: той ни задоволява сам по себе си, докато нехудожественият превод ни кара ви наги да чувствуваме липсата на оригинала." Трудно ще ни бъде да възразим на Далчев, защото в практиката си на читатели ние отстояваме несъзнателно тъкмо неговото схващане. Но за спе циалиста думите на големия поет и преводач нямат стойността на обективен, научен критерий. Та ние знаем колко са показателите, по които оценяваме един превод. Без да ги пренебрегвам, доколкото ми позволяват възможностите, в обзора си на преводната поезия от 1981 г. аз с интересувам главно от „самостойността" на творбите. Спирам вниманието си върху тяхното звучене на български език, както посочвам и степента им на емоционална и мисловна въздейст веност, осъществена от преводача. 174 У Известно е голямото значение на преводната поезия. Много са примерите за ползотворното влияние, което са изпитали българските поети, общувайки със създаденото от техните събратя в други страни. Излишно е въобще да изтъквам постоянната необходимост от превеждането на поезия, една необходимост, произтичаща от духовната жажда на българския народ. Но тук ше спомена на свой ред, че днес трябва да се превежда още по-хубаво, с още по-голям творче ски замах. След като вече разполагаме с извънредно богат език, който може да изрази и най- тънките оттенъци на човешките мисли и чувства, неоправдано е да се издават лоши преводи. нас има много читатели с естетическа култура, усвоила най-значимото в родната ни поезия и в поезията на редица други народи. Тези читатели трудно ще бъдат излъгани. Те имат развит усет и за хубавата поетическа реч, и за онова, което е действитело оригинално. За тях ще бъде обидно да четат преводни стихове на поети без ярка индивидуалност, на автори, които са над минати от нашата поезия в проблемно, в идейно и естетическо отношение. Нека да не бъда уп рекван в максимализъм, доколкото ми се иска всички преводи да са на завидно художествено рав нище. И те да звучат толкова добре на български, че всеки от нас да запомня с името на поста и името на преводача. Ако този максимализъм стане императив за всички преводачи, редактори и издатели, рязко ще спадне броят на посредствените преводи. Ако е трудно да се преведе на бъл гарски Томас Елиът, лесно е да се върне лошият превод, за да бъде възложен другиму…