Резюме
Нашата литературна смяна винаги се е радвала на вниманието на партията обществеността, на грижите, които се полагат за нейното творческо израстване и укрепване от редица творчески организации, политически и обществени институции - Съюза на българските писатели, Комитета за култура, Димитровския комсомолски младежки съюз и др. Ярък израз на грижите за младата литература, на последователното прилагане на априлската линия на БКП в областта на изкуството и културата бе и Третата национална конференция на Младите литературни творци. Конференцията се проведе в един момент, когато осезаемо се чувствуваше нуждата от задълбочено обглеждане на младата литература, на положителните тенденции и неплодотворните отклонения в нейното развитие. Значителният интервал от време, който я дели от Втората национална конференция (1965), доведе до качествени изменения в самата млада литература. В нея се оформи едно значително ядро от утвърдени млади поети, белетристи, драматурзи, критици, чиито най-добри постижения говорят за навлизането на младите автори отговорните години на творческата зрелост. Успоредно с това в последните години дебютираха редица млади автори, които още с първите си изяви заслужено предизвикаха интереса на читателите и литературната ни общественост. B Като цяло младата литературна смяна продължава традициите на българската литература, следва примера както на непосредствените си предшественици - априлското поколение поети, днешното средно поколение в белетристиката, - така и на нашите класици. И същевременно търси нови проекции на литературните ни традиции, стреми се да ги обнови с оглед на новите обществени условия. Защото младата литература е тясно свързана със съвременността, с новото в живота ни, което търси своя израз в изкуството. Пред младите литературни творци стои високоотговорна задача: да продължи и доразвие успехите на литературата ни, да стане мост между настоящето и бъдещето. Защото днешната литературна смяна е утрешният ден на българската литература. Именно затова Третата национална конференция на младите литературни творци се превърна в задълбочен и откровен разговор по пробле мите и постиженията на младата литература. Третата национална конференция на младите литературни творци се откри на 30 ноември 1977 г. с кратко слово от първия секретар на ЦК на ДКМС Бойчо Щерянов. Приветствие от името на Комитета за култура прочете з. д. к. Иван Славков, член на Председателството на комитета. След това думата бе дадена на акад. Пантелей Зарев, председател на СБП, който изнесе основния доклад „Проблеми и достижения на младата литература“.
Третата национална конференция на младите литературни творци
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:3-7Брой страници5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Литературна мисъл
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияИнститут за Литература БАН
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеНашата литературна смяна винаги се е радвала на вниманието на партията обществеността, на грижите, които се полагат за нейното творческо израстване и укрепване от редица творчески организации, политически и обществени институции - Съюза на българските писатели, Комитета за култура, Димитровския комсомолски младежки съюз и др. Ярък израз на грижите за младата литература, на последователното прилагане на априлската линия на БКП в областта на изкуството и културата бе и Третата национална конференция на Младите литературни творци. Конференцията се проведе в един момент, когато осезаемо се чувствуваше нуждата от задълбочено обглеждане на младата литература, на положителните тенденции и неплодотворните отклонения в нейното развитие. Значителният интервал от време, който я дели от Втората национална конференция (1965), доведе до качествени изменения в самата млада литература. В нея се оформи едно значително ядро от утвърдени млади поети, белетристи, драматурзи, критици, чиито най-добри постижения говорят за навлизането на младите автори отговорните години на творческата зрелост. Успоредно с това в последните години дебютираха редица млади автори, които още с първите си изяви заслужено предизвикаха интереса на читателите и литературната ни общественост. B Като цяло младата литературна смяна продължава традициите на българската литература, следва примера както на непосредствените си предшественици - априлското поколение поети, днешното средно поколение в белетристиката, - така и на нашите класици. И същевременно търси нови проекции на литературните ни традиции, стреми се да ги обнови с оглед на новите обществени условия. Защото младата литература е тясно свързана със съвременността, с новото в живота ни, което търси своя израз в изкуството. Пред младите литературни творци стои високоотговорна задача: да продължи и доразвие успехите на литературата ни, да стане мост между настоящето и бъдещето. Защото днешната литературна смяна е утрешният ден на българската литература. Именно затова Третата национална конференция на младите литературни творци се превърна в задълбочен и откровен разговор по пробле мите и постиженията на младата литература. Третата национална конференция на младите литературни творци се откри на 30 ноември 1977 г. с кратко слово от първия секретар на ЦК на ДКМС Бойчо Щерянов. Приветствие от името на Комитета за култура прочете з. д. к. Иван Славков, член на Председателството на комитета. След това думата бе дадена на акад. Пантелей Зарев, председател на СБП, който изнесе основния доклад „Проблеми и достижения на младата литература“.