По страниците на литературни списания от ГДР и ГФР

В рецензираната книжка на списанието по славистика, издание на Централния институт по литературна история и езикознание при Академията на науките на ГДР, привлича преди всичко вниманието статията на д-р Райнер Розенберг „Марксическа литературна теория и компаративистика. Върху възможностите и границите на една историкоматериалистическа типология на европейските литератури от първата половина на XIX в. " Необикновеното развитие на компаративните литературни изследвания през последните години, също и в повечето социалистически страни, се намира в забележително несъответствие с относително малкото проучвания върху теоретическите основи и методологията на компаративистиката. За сметка на това мнозина автори са склонни да схващат сравнителното литературознание" като самостоятелна дис циплина и да концентрират вниманието си изцяло върху нейните специални - компаративистични - проблеми, тъй че всеобщите проблеми на марксическото литературознание, които днес са в обсега на дискусиите, остават извън тяхното зрително поле. В своята статия д-р Розенберг изхожда от тезата, че решителният напредък в теорията и метода на междунационалните литературни сравнения е в зависимост от напредъка при решаването на тези всеобщи проблеми и че „компаративистите" следва да проучват също тези проблеми, за да доведат своя способ до нивото на общата литературна дискусия. Тази дискусия, смята авторът, се води повече от десетилетие и половина като „дискусия за реализма" и междувременно тя се разшири до дискусия за даване ново определение на предмета на литературознанието. Налице са последиците от разтърсването на владеещото след тридесетте години гносеологично определено схващане за изкуст вото и литературата, за което предметът на литературознанието се изчерпваше в отношението творба - действителност и което съобразно с това изграждаше своята ценностна теория - теорията за реализма - единствено върху това отношение и изцяло концентрираше вниманието си върху проблема за правилното отражение на действителността. За разтърсва нето на споменатото гносеологично определе 138 но схващане за същината на изкуството бе от особена важност, подчертава авторът, диску сията върху естетическите възгледи и литературно-историческата концепция на Георг Лукач; тази дискусия, както е известно, имаше преди всичко за цел да, разшири" схващането на Лукач за реализма в различни посоки и в различна степен, а също да отслаби закосте нялото противопоставяне реализъм - антиреализъм" и да хвърли светлина върху дей ствителните политически прогресивни и естетически продуктивни въздействия на нереалистическите, в смисъла на Лукач, литературни течения. Последното отговаряще не само на развитието на социалистическата литература, но и на изискването за съюзна политика, защото един от парадоксите в позицията на Лукач се състоеше най-сетне в това, че, от една страна, той се застъпва за съюзна политика, а, от друга - дискриминира способните да влязат в съюз или свързани с работническата класа творци, щом като техният художествен метод не е ориентиран към „големия реа лизъм". Дискусията с Лукач все пак допринесе литературната история да започне едно подиференцирано оценяване на нереалистическите в негов смисъл - романтическите, модернистическите - течения в изкуството на ХІХ в. Преди всичко се предприеха опити в посока на едно ново определяне на ролята, която е играл романтизмът. Така на схващането за реализма, което не се различаваше по принцип от това на Лукач, бе противопоставен романтизмът като друг продуктивен метод на художествено обобщение. Съветските литературоведи, посочва авторът, които въведоха в обращение това методическо понятие за романтизма, изхождаха от предимно прогре сивната роля, която романтичната литература е изиграла в историята на повечето европейски народи; те се опираха на обстоятелството, че в определени източноевропейски и югоизточноевропейски литератури възникнаха или дори преобладаваха чак до на чалото на ХХ в. художествени методи, срод ни на немския, английския, френския, руския или полския романтизъм от първата половина на ХХ в. в неговата прогресивна роля (като революционен романтизъм"). В резултата на това с оглед на тяхната историческа реализация романтическият и реалистичният метод се представят като литературни течения, които в отделните национални литератури за по-кратко или по-дълго време са протичали успоредно и взаимно са се повлиявали, докато накрая реализмът е спечелил надмощие.