литературоведи

И най-беглото прелистване на буржоазния литературен печат в десе тилетието след Втората световна война ще установи, че в официалните литературни среди на Запада се говори като за безспорна истина за кризисното състояние на романа като жанр. Именити писатели, солидни критици и литературоведи констатират еруптивни движения, които са предизвикали не проста еволюция, а коренна промяна в структурата, в типологията на романа като литературна форма. За нас е важна не толкова констатацията на това положение, колкото начинът и методите на неговото обяснение, които показват нагледно безпомощността на буржоазното литературознание да излезе извън кръга на своите класово-ограничени понятия и естетски категории.

С многообразната си дейност личността на Захари Стоянов привлича вниманието както на историографа и литературоведа, така и на социолога и психолога. Трудно е наистина човек да си представи съчетани в един образ неграмотното медвенско овчарче с верния съратник на Бенковски и Волов, правдивият разказвач за национално-освободителните борби, та лантливият публицист и защитник на народните правдини с подръжника на антидемократичната политика на буржоазните правителства, на монархията - какъвто Захари Стоянов става през последните няколко години на краткия си - 38 годишен живот. Бързите обрати в жизнена съдба, противоречията в обществена практика и книжовно творчество са били дълго време причина да не бъде определено истинското място на талантливия писател в развитието на националната ни литература, да се подце нява значението му за развитието на реализма в художествената ни книж нина. И ако политическата дейност, идейно-мирогледните позиции на Захари Стоянов са сравнително по-добре изучени и осветлени, то литературното му дело досега се е разглеждало главно откъм неговата исто рико-познавателна страна.