Беседи

Роден през 1893 г. в Петербург, Виктор Шкловски изминава дълъг и сложен път в литературознанието. Известна е неговата привързаност към футуризма и формалната школа, името му стои под множество програми и манифести, провъзгласяващи началата на конструктивизма - праобраза на съвременния структурализъм. Но сред жалоните в развоя на литературоведа е неговата студия „Паметник на научната грешка" (1930), в която се преодоляват половинчатостите на лингвистичния анализ и се открива път към социалните измерения на естетичното. Преодолявайки ограниченията на формалния метод, Виктор Шкловски стига до такива фундаментални работи като книгите за Маяковски, Достоевски, Толстой, двутомника „Повести за прозата" и др. В тях критическото изкуство е възведено до най-висока степен на съвършенство - в не повторима интерпретация изпъкват образи на творци и картини от литературното движение. Неподражаем е и личният стил на Виктор Шкловски, изпълнен щедро с афоризми, резки синкопи, подтекстова претовареност. Фразите са къси и напрегнати, те не само носят нова и неочаквана информация, но преди всичко целят да възбудят асоциативния поток на читателя. Ходът на мисълта е неочакван, с ненадейни обрати, с постоянно сблъскване на логика и антилогика, изграден сякаш по принципа на киномонтажа. И не случайно. Виктор Шкловски е отдал много време и внимание на най-младого изкуство, писал е сценарии,следил е от непосредствена близост зараж дането и възмъжаването на съветската кинематография. „Нас времето ни измисли и ни научи да гледаме по новому света" - казва Шкловски. Съвременник и близък съратник на Маяковски и Пастернак, на Айзенщайн и Довженко, той притежава изключително богат жизнен и творчески опит, който постоянно и безвъзмездно раздава. Въпреки напредналата си възраст той обиколи неотдавна местата, свързани с творчеството на Лев Толстой, за да заснеме в различна обстановка телевизионните си лекции за него. Ходи и до Испания след падането на диктатурата като сценарист на филм за Дон Кихот. Когато му се обадих последния път по телефона, той току-що се беше върнал от Италия.. Квартирата му е препълнена с редки и много ценни книги. Те са разхвърляни и по бюрото му, и по леглото - навсякъде. В целия този безпорядък единствено домакинът знае кое къде е и го намира почти веднага. По праха, който изтупва, имам усещането, че някои книги лежат на камари по пода десетилетия наред. .. Не за да го предразположа, а просто за начало на нашия разговор му казвам, че у нас са преведени книгите му „Толстой“ и „Тетива", а Българската телевизия излъчи четирите му големи предавания (всяко по един час) за творчеството на Л. Н. Толстой. Сред специалистите нашумя и биографичната му книга „Айзенщайн", за която той бе отличен с Държавна награда в края на 1979 г.