Диалози

Българското културно възраждане в своята дълбока същност е диалектически процес. Вниманието към човешката личност, към нейните болки, скърби, вълнения и тревоги добива широк обществен резонанс във възрожденските диалогични произведения. Хуманитарното възрение в тях се преплита с новите задачи на българското Просвещение. Авторите на повечето възрожденски диалози използуват говоримия народен език, който се отличава с необикновена живост на изказа. В произведенията говорещите страни са рязко дистанцирани. Предпоставената теза клони към своята антитеза, което поражда известно словесно действие. Отделни произведения се отличават с нарастваща постепенно динамичност, а градацията в открояващия се конфликт създава известно драматично напрежение. В българските възрожденски диалози се оформят главно два отделни вида: гражданско-публицистичен и школско-просвещенски. Началото на публицистичния диалог през Възраждането поставя Неофит Хилендарски-Бозвели. В старинната форма на плачовете той влива ново по дух съдържание, поставя национално-политически проблеми, разработва определена гражданско-патриотична тематика, издига смели тираноборчески призиви. В образите на героите рационалната персонификация е съчетана с абстрактно-безлична характеристика. Авторът използува директността на публицистичния израз. Неговите диалози: „Разговор на любородните“, „Здравого разума разговор“, „Просвещений евро- пейц, полумершая мати Болгария и син Болгарии“, „Плач бедния мати Бол- гария“, „Любопитнопростий разговор“, „Въпрос любородного в Бесарабии рожденного мати Болгарии сущего сина“, „Разговор с един бесарабски бъл гарин“, „Кратки въпрос препростаго болгарина и ответ премудрого грека-духовника“ и др. са темпераментен отклик на непосредствените обществени нужди, наложени през периода на борбите за независима национална църква през Възраждането. Движението на естетическото съзнание при диалогичните произведения на Неофит Бозвели се извършва главно по линия на патриотич ната насока. Големият родолюбец приближава миналото към настоящето, акцентувайки на съвременната политическа народна участ. Народността у Нео- фит Бозвели не се свежда само до „избиране на предмети от отечествената история“, както изтъква А. С. Пушкин, разглеждайки възникването на народната руска драма, а до едно по-широко тълкуване на националния въпрос.