Чехословакия

В последните книжки на сп. „Твур- чошч", в дела, посветен на поезията и художествената проза, се открояват като найинтересни поемите на Йежи Харасимович Разпрегнатият трамвай на Европа", сти хотворенията на Адам Важик и разказът Последните дни на Помпей" от Игор Неверли, известен у нас като автор на романа „Спомен от Целулоза". Продължава и за бележителният цикъл от есета на Ярослав Ивашкевич „Петербург", този път посветен на Мицкевич (ки. 3) и на Пушкин (кн. 4). В тях намираме редица любопитни подробности за престоя на големия полски поет в Петербург и за връзките му с Пушкин, но на първо място авторът майсторски възкресява атмосферата на града, в който според него се е родил главният герой на драмата „Задушница" Конрад, смъртният враг на царизма. В есето, посветено на Пушкин, Ивашкевич, използувайки съ будените у него асоциации от посещението му в Царское село, се спира на въпроса за отношенията между Пушкин и Николай 1, което го довежда до проблема за отношението на големия руски поет към царизма изобщо. В рубриката „Книга на месеца" (кн. 3) Збигнев Биенковски разглежда романа на Богдан Войдовски „Хлябът, хвърлен на умрелите" (1971). Според рецензента стремежът на автора да пресъздаде изцяло трагичните дни на Варшавското гето е предварително осъден на неуспех. Критикът нарича книгата на Войдовски „атентат срещу епиката", защото според него усилието да предадеш всичко, което се е запечатило в паметта ти относно някакво събитие или явление, води до „премногото истина“ в твор- бата, а като последица тази истина започва да ни се струва неправдоподобна. Естествено не се касае до съмнението, че всичко, което авторът на романа ни разказва, се е случило наистина в живота, но под на тиска на фактологията художествената достоверност намалява и книгата се превръща в исторически документ. В раздела, озаглавен „На хоризонта“, намираме информация „Чужди и свой" (кн. 3), посветена на извънредно интересната за нас научна конференция на тема „Борбата с чуждите влияния в полската култура (ксенофобия и открито отношение), организирана във Варшава в края на миналата година от колектива по психосоциология на литературата при Института за литература. Прочетени са били десет доклада, В които се разглежда горепосочената тема в нейното историческо развитие от Х в. та чак до наши дни. Изключителното значение на тази проблематика идва както от положението на Полша в една зона, където се кръстосват много чуждестранни влияния, така и от факта, че за една страна с подобно положение проучването на въпросите, свър зани с тези влияния, са същевременно и сту дии върху развитието на националното самосъзнание. Диалектиката на тези процеси се изразява в асимилирането на чуждото и отпора срещу него. „Да умееш да се ползуваш от чуждия опит - пише в увода ав торът на информацията, - без да допуснеш то да господствува, е един от основните проб леми на националната култура." Трябва да бъде проследен сложният комплекс от съот ношения между оригиналното, страха от всичко чуждо (ксенофобията) и култа към чуждото. В прочетените доклади се очер тават ярко два кулминационни и напълно противоположни момента в развитието на интересуващите ни проблеми. Първият е от XVII в., когато се създава аркадийският мит на полската шляхта, в която ролята на сатаната играе чужденецът - виновник за всяко зло. Вторият е от края на ХІХ в., когато култът към западната култура довежда до комплекса за вторичността на полската култура, неизживян напълно и до днес. В рубриката „Бележки“ (кн. 3) е помес тена статия под наслов „Историкът на полската култура". В нея се разглежда делото на големия полски учен езиковед, историк на литературата и културата Александър Брюкнер (Aleksander Bruckner). По случай 30-годишнината от неговата смърт в Краковския университет се е състояла научна сесия. В излезлите от печат материали от тази сесия се очертава внушителният силует на корифея на полската филология. В док ладите се подчертава, че и до днес събужда дълбоко удивление широтата на хоризонтите, обхванати от този учен - от праисторията и етнологията - до историята на литературата и културата. Брюкнер е автор на 119 многотомните „История на полската лите ратура“, „История на руската литература“ и преди всичко на фундаменталния труд „История на полската култура“, който няма нито предшественик, нито последовател. Кн. 4 на списанието ни привлича на първо място с рецензията на Збигнев Биенковски, поместена в рубриката „Книга на месеца" и посветена на една от най-инте ресните книги, излезли напоследък в Полша „Вместо роман" - литературно-критически есета на известния полски критик Томаш Бурек.

Ние днес сме свидетели на нови успехи в културния обмен между Чехословакия и България, които отговарят на нуждите в развитието на нашите социалистически култури. Този подем, който е характерен за сегашния период, началото на 70-те години, еособено важен за чехословашката култура. В резултат на кризата в нашето общество в края на 60-те години проникнаха в културата - както е известно - елементи на деструкция. През последните години сред ствата на културната политика обновиха и задълбочиха културната си функция в социалистическото общество. Това важи и за издателската политика, която служи Днес на нуждите на нашето социалистиче ско общество и неговата култура. Книгоиздаването в социалистическа Чехословакия е насочено преди всичко към произведенията на художествената литература и обществените науки, които са социалистически ангажирани и се намират на високо научно и художествено равнище. Отговаряйки на тези критерии, преводаческата и издателската практика се насоч ват предимно към разпространяването на най-добрите произведения на социалистическите литератури и теоретичната и науч ната литература, която изхожда от марксистко-ленинската методология. Българската художествена и научна литература заема важно място в нашия литературен, културен, научен и обществен жи вот, оказва върху него активно влияние със своите художествени и познавателни стойности. Тя участвува в създаването на здрава творческа атмосфера, допринася за усилията на целия наш културен фронт, които се отличават със задълбочаването на задачите на културата в процеса на изграж дане на едно зряло социалистическо общество. Такова значение имат преди всичко изданията, излезли през последните години във връзка с 90-ата годишнина от рожде 164 нието на Георги Димитров. Нашите изда телства продължиха една традиция, която датира още от огромния отзив на Лайпциг ския процес в Чехословакия, от отзвука на историческия доклад на Димитров пред VII конгрес на Коминтерна и неговата дей ност като генерален секретар на тази световна организация на революционното работни ческо движение. Още през 30-те години в чешки и словаш ки превод бяха издадени много от речите, писмата и други материали на Димитров: „Моят затвор", писма и протоколи от пернода на Лайпцигския процес, „Защитата пред Хитлеристкия съд" с увод от Зденек Нейедли, Прага, 1934, „За обединяване на трудещите се срещу фашизма", Прага, 1935 (на словашки), „Народният фронт в борбата срещу фашизма и войната“, Прага, 1937 (на чешки), „Две години от героичната борба на испанския народ", Прага, 1938, и др. По-цялостна представа за приноса на Димитров за развитието на революционното работническо движение и творческия марксизъм-ленинизъм предложиха на нашите чи татели следвоенните издания: „Избрани речи и статии", Прага, 1950; „След Мюнхен, единен фронт на международния пролетариат", Прага, 1951; „За литературата, изкуството и науката", Прага, 1952; „Димит ров за младежта“, Прага, 1950; „България по пътя на социализма", Прага, 1949; „Ди митров пред фашисткия съд", Братислава, 1958; „История на българската комунистическа партия", Прага, 1962, и др. Излязоха и литературни произведения за Димитров, като книгата на Камен Калчев „Син на работническата класа" (Братислава, 1950 и 1952) и Биографията на Димитров (Прага, 1948). Всички тези издания, както и след ващите запознаха чешкия и словашкия читател с личността на Димитров. Трябва да отбележим и това, че книгите, издадени на чешки и словашки, често стават собстве ност на цялата чехословашка културна общност, на чешките и словашките читатели, което произтича от близостта на двата офи циални езика в Чехословакия. Може да се каже, че благодарение на резултатите от преводаческата и издателската инициатива в двете национални култури читателите в Чехословакия имат една цялостна представа не само за делото и личността на Димитров, но и за литературата и науката, за историята и успешното напредване на България по пътя на социализма.