Канада

В рецензираната книжка привлича вниманието изследването на Фолкер Левин от университета в Леверкузен „Михаил Булгаков и Лев Толстой. Принос към рецепционната история на „Война и мир". Авторът е известен специалист по творче ството на Булгаков. Публикувал е редица студии върху него и монографията, Гротескното в прозата на Михаил Булгаков" (1975). Фолкер Левин посочва, че досега епроучено само отношението на Булгаков към един руски класик, а именно към Гогол. Почти незасег ната е останала връзката на писателя с Пушкин, а особено отношението на Булгаков към Достоевски, чието влияние се долавя твърде ясно в романа „Майсторът и Маргарита". Но от особено значение за разбирането на Михаил Булгаков е отношението му към творчеството на Лев Толстой и по-специално към романа „Война и мир", изтъква авторът. Това отношение се характеризира с дълбока любов и уважение към националната литературна традиция. В своите спомени за Булгаков. включени в книгата „Необикновени събесед ници" (М., 1968), Е. Миндлин описва една литературна вечер, на която са били обсъждани разкази на млади писатели от Харков. След като някакъв критик ги разхвалява с патетични общи изрази, Булгаков пожелава да прочете една страница от обсъжданите разкази. С прочувствен глас той поднася любовната история на двамата млади Ваня и Таня, които са се уединили насаме в храстите. Но те не си разменят любовни клетви, а възбудено бесед ват за световната революция. Когато Ваня помолва Таня да му изпее някоя песен, тя тихо затананиква „Интернационалът“. Е. Миндлин си спомня, че след като Булгаков прочита тази страница и цялата зала избухва в смях, той започва да говори за значението на Толстой за съвременната литература: „След Толстой човек не може да се занимава с литературна дейност така, сякаш Толстой никога не е съществувал... Обстоя телството,че съществува явлението Лев Николаевич Толстой, задължава всеки руски писа тел след него да се отнася към себе си с безпощадна критика. А също и към другите“ - казва Булгаков. 138 Първото произведение на Булгаков, което ясно проличава влиянието нана Толстой е според автора на изследването романы „Бяла гвардия". (Този роман заедно със писки на младия лекар", "Животът на госпо дин дьо Молиер" и "Театрален роман" бе публикуван през 1966 г. в Москва в един том „Избрана проза" на Михаил Булгаков). Както във „Война и мир", така и в „Бяла гвардия сюжетът е съсредоточен върху съдбата на едно семейство във време на съдбоноси бурни събития, отбелязва авторът. Също ты голям е броят на действуващите лица в творбата, като се започне от представители на най-долните социални слоеве и се стигне до личности, които определят хода на исто рията. Тъкмо това обстоятелство придава на романа на Булгаков толстоевска епична ши рота. Общото тук е и успоредното развитие на изображенията, отнасящи се до военните действия и до личния живот на героите. Един ствено историко-философските разсъждения на Толстой липсват при Булгаков. Това съответствие в макроструктурата на двата романа е било забелязано още от с временната на произведението критика. (Ча сти от „Бяла гвардия" са публикувани през 1925 г. в сп. „Россия".) През 1925 г. в москов ското издателство „Недра" излиза сборни с фантастични и сатирични разкази на Булга ков под заглавие „Дяволиада". Тогава М Волошин се обръща с възторжено писмо издателя Н. Ангарски, където между другото казва: „Много съжалявам, че не взехте реш ние да публикувате „Бяла гвардия", особено след като прочетох откъси от романа в сп „Россия". Нещата проличават по-ясно, когато текстът е напечатан. И при второто четено тази творба ми изглежда значителна и ориги нална; като първо произведение на начинаеш писател тя може да се сравни само с дебютите на Достоевски и Толстой."

„Ревю дистоар литерер дьо ла франс", което със своя двоен брой 5 и 6 приключва своята 82-годишнина, едно от първите найсолидни и авторитетни френски периодични публикации, научен орган на Дружеството за литературна история на Франция, който излиза с материалното съдействие на Националния център за научни изследвания и на Националния център за литература, е посве тило своя двоен брой на крупния френски писател и Нобелов лауреат Роже Мартен дю Гар. Богатото и разнообразно съдържание на този брой, което видният литературовед и професор по френска литература в Сорбо ната Рьоне Помо представя с кратък съдър жателен предговор, обхваща следните че тири дяла: 1. Очерци; 2. История; 3. Прием от страна на чуждата критика; 4. Ръкописи и посмъртни публикации. „В периода между двете войни - пише в предговора си проф. Рьоне Помо - беше установен издателски подход да се публикува циклов роман, раз- казващ историята на отделна личност или на отделно семейство, дори на цяло едно об- щество, в много романи, излизащи от печат година по година. Имаше без съмнение чи тателска публика, способна да следи тези предълги повествования. От толкова циклови романи какво е останало днес след половин век? От многото остатъци едно произведе ние остава живо, чете се и се изучава: „Ти- балдовци" на Роже Мартен дю Гар. В отря зъка от време между 1919 и 1939 г. един сю- жет само от актуалността вдъхваше на френ- ския роман голямата амбиция да създаде една „Война и мир" на ХХ в. Както писа Албер Камю, не беше работа само до та лант и до творческа мощ. Благоприятни- те условия на обществото, сред които беше живял Толстой, вече не съществуваха. Но от всички опити, които бяха извършени, романът на Роже Мартен дю Гар беше осъ ществил най-добре този замисъл... Лято 1914", излязло в 1936 г., беше един вид за Роже Мартен дю Гар „Троянската война няма да стане"... Писателят, ако живееше, би прехвърлил днес стотната година. Той продължава да живее, но не единствено заради своя голям роман. Както се случва понякога, едно крупно произведение крепи по-малко значителни и по-слаби писания. Със своята остаряла форма на диалоги чен роман „Жан Бароа" (друг роман на дю Гар - Н. Д.) остава решителен принос към тази криза на съзнанието, която е една от константите на нашата цивилизация. Teaтърът на Роже Мартен дю Гар - казва проф. Помо - не може също да бъде смятан като незначителен и ние ще говорим за него на нашия симпозиум, който ще се проведе на 13 и 14 ноември 1981 г., по случай стогодиш нината от рождението на Роже Мартен дю Гар. По-нататък в осведомителната част на своя предговор проф. Помо ни съобщава, че Клод Сикар, един от организаторите на симпозиума, е посветил основен труд на литературните дебюти на Роже Мартен дю Гар. На Клод Сикар, пише, проф. Помо дължим едно превъзходно двутомно изда ние на „Кореспонденцията с Жак Копо и той готви освен това други значителни публикации. В първия дял от интересното съдържание на броя са включени следните очерци: „Жан Бароа" и повествователната техника" от Е. Сведенборг, „Роже Мартен дю Гар и теа търът" от Кл. Боргал, „Два ваканционни дни": литературното творчество на Роже Мартен дю Гар" от Б. Алюен, „Тибалдовци" и актът да четеш" от Ж. Е. Кайзер. Във втория дял са събрани следните три статии под общия наслов „История": „Ролята на Жак Тибо" от Ж. Мияли; „Роже Мартен дю Гар и историята от Ж. Шльобах, „Роже Мартен дю Гар и селяните" от Р. Гаргило. Очерците в тези два дяла на аналитична критика ни въвеждат в богатата проблематика на творчеството, която ни разкрива както идеологич ните теми, така и вътрешната природа на Тибалдовци. „Прочитът на подготвителното досие на „Два ваканционни дни - пише Бернар Алюен - показва ясно, че в момента, който Роже Мартен дю Гар готви своята пиеса, той пише като романист, а не като драматург. За това свидетелствува може би фактът, че той започва да пише подробен разказ за готвените сцени и при него изра ботването на диалозите идва най-често на последно място...