Литературни списания от ФРГ и Канада

В рецензираната книжка привлича вниманието изследването на Фолкер Левин от университета в Леверкузен „Михаил Булгаков и Лев Толстой. Принос към рецепционната история на „Война и мир". Авторът е известен специалист по творче ството на Булгаков. Публикувал е редица студии върху него и монографията, Гротескното в прозата на Михаил Булгаков" (1975). Фолкер Левин посочва, че досега епроучено само отношението на Булгаков към един руски класик, а именно към Гогол. Почти незасег ната е останала връзката на писателя с Пушкин, а особено отношението на Булгаков към Достоевски, чието влияние се долавя твърде ясно в романа „Майсторът и Маргарита". Но от особено значение за разбирането на Михаил Булгаков е отношението му към творчеството на Лев Толстой и по-специално към романа „Война и мир", изтъква авторът. Това отношение се характеризира с дълбока любов и уважение към националната литературна традиция. В своите спомени за Булгаков. включени в книгата „Необикновени събесед ници" (М., 1968), Е. Миндлин описва една литературна вечер, на която са били обсъждани разкази на млади писатели от Харков. След като някакъв критик ги разхвалява с патетични общи изрази, Булгаков пожелава да прочете една страница от обсъжданите разкази. С прочувствен глас той поднася любовната история на двамата млади Ваня и Таня, които са се уединили насаме в храстите. Но те не си разменят любовни клетви, а възбудено бесед ват за световната революция. Когато Ваня помолва Таня да му изпее някоя песен, тя тихо затананиква „Интернационалът“. Е. Миндлин си спомня, че след като Булгаков прочита тази страница и цялата зала избухва в смях, той започва да говори за значението на Толстой за съвременната литература: „След Толстой човек не може да се занимава с литературна дейност така, сякаш Толстой никога не е съществувал... Обстоя телството,че съществува явлението Лев Николаевич Толстой, задължава всеки руски писа тел след него да се отнася към себе си с безпощадна критика. А също и към другите“ - казва Булгаков. 138 Първото произведение на Булгаков, което ясно проличава влиянието нана Толстой е според автора на изследването романы „Бяла гвардия". (Този роман заедно със писки на младия лекар", "Животът на госпо дин дьо Молиер" и "Театрален роман" бе публикуван през 1966 г. в Москва в един том „Избрана проза" на Михаил Булгаков). Както във „Война и мир", така и в „Бяла гвардия сюжетът е съсредоточен върху съдбата на едно семейство във време на съдбоноси бурни събития, отбелязва авторът. Също ты голям е броят на действуващите лица в творбата, като се започне от представители на най-долните социални слоеве и се стигне до личности, които определят хода на исто рията. Тъкмо това обстоятелство придава на романа на Булгаков толстоевска епична ши рота. Общото тук е и успоредното развитие на изображенията, отнасящи се до военните действия и до личния живот на героите. Един ствено историко-философските разсъждения на Толстой липсват при Булгаков. Това съответствие в макроструктурата на двата романа е било забелязано още от с временната на произведението критика. (Ча сти от „Бяла гвардия" са публикувани през 1925 г. в сп. „Россия".) През 1925 г. в москов ското издателство „Недра" излиза сборни с фантастични и сатирични разкази на Булга ков под заглавие „Дяволиада". Тогава М Волошин се обръща с възторжено писмо издателя Н. Ангарски, където между другото казва: „Много съжалявам, че не взехте реш ние да публикувате „Бяла гвардия", особено след като прочетох откъси от романа в сп „Россия". Нещата проличават по-ясно, когато текстът е напечатан. И при второто четено тази творба ми изглежда значителна и ориги нална; като първо произведение на начинаеш писател тя може да се сравни само с дебютите на Достоевски и Толстой."