Мексико

В рубликата „Жизнь. Искусство. Критика" е поместена статията на С. Шерлаимова „Кое е главното в реализма?" - с нея авторката участвува в провежданата повече от две години дискусия по теоретически проблеми на социалистическия реализъм (началото на дискусията епоставено със статията на Д. Ф. Марков „Системно единство на социалистическия реализъм", поместена в бр. 1, 1983 г. на „Вопросы литературы"). Като утвърждава способността на социалистическия реализъм към безкрайно развитие, неговата „отворена система", Д. Марков настоява за изследване на постиката на съвременното социали стическо изкуство, за диференциация на неговите форми. Обаче насочването към проблеми на поетиката, тезата за свобода на формата - пише С. Шерлаимова - предизвикаха бурни Възражения сред някои опоненти, които отново се заеха да доказват опасността от „отворената концепция". С. Шерлаимова възразява на участвува щите в дискусията Ю. Андреев и С. Петров, които оспорват „разводненото, непритежаващо терминологическа точност словосъче тание отворена концепция" и че тази формула не е необходима на изследователите на социалистическия реализъм" (Ю. Андреев). „Трябва да подчертаем, че споровете се водят не за концепцията на социалистическия реализъм в нейната цялост, а само за това дали е удачна или неудачна формулата „отво рена концепция" - тя се оказа малко плодотворна и не успя да примири спорещи те страни" (С. Петров). С. Шерлаимова не споделя опасенията на двамата автори и набляга на обстоятелството, че живият литературен процес, новите взаимоотношения между литературата и дей ствителността, напрегнатата идеологическа борба в областта на естетиката и литературната критика изискват непрекъсната проверка на теоретическата въоръженост, уточня ване на изходните позиции в сравнение с конкретната художествена практика и със задачите на съвременното развитие. Толкова раздразнилата опонентите формула „отворена концепция" - пише тя - се утвърди през последното десетилетие в резултат именно на такъв подход към литературната теория. В раздела под заглавие „Единният метод на социалистическия реализъм" авторката прави кратък историко-литературен преглед на поставения проблем, отбелязва резолю цията на ЦК на РКП (б) от 1925 г. във връз ка с политиката на партията в областта на художествената литература, спира се на Програмата, приета на Първия конгрес на съвет ските писатели. Споровете, възникнали око ло приетата на Първия конгрес програма, според Шерлаимова произтичат от това, че ня кои теоретици свързват понятието „реализъм" в термина „социалистически реализъм" направо с конкретното литературно течение на XIX в. А това понятие - подчертава авторката - има тук общоестетически, философски смисъл, ориентира към изследване и тълкуване на реалните закономерности на действителността. Разбира се посочва се в статията - това съвсем не намалява значението, което имат за новото, социалистическото изкуство традициите на великия реализъм на XIX в. - от Сендал и Балзак до Толстой, Достоевски и Чехов. В отговор на ревизионистическите и неоавангардистки оценки за социалистическия реа лизъм като изкуство на безжизнени форми, като изкуство, което само илюстрира общест вено-политически тезиси, се появява необходимостта да се изтъкне новаторската същ ност на този метод, способността му за безкрайно развитие и обогатяване. Опирайки се на наследството на марксистката критика и на натрупания опит в развитието на социали стическите литератури, отхвърляйки опростенчеството и авангардистките имитации, поднасяни като социалистическо изкуство, в Съ ветския съюз в началото на 70-те години, преди всичко в трудовете на Б. Сучков и Д. Марков, бе създадена формулата „отво рена концепция", призната вече и в редица социалистически страни.

На уводно място бр. 8 предлага на читателите статията на Л. Федосеева „Посланик на социалистическата култура“, посветена на естетическото въздействие на съветската многонационална литература върху чуждестранния читател. Това въздействие е закономерна проява на вечната традиция на обмен на културни ценности между народите. Авторката смята, че е назряла необходимостта да се разкрият реалните форми и видове влияние на идеите и образите на съветската литература върху различните слоеве чуждестранни читатели, а своята статия тя посвещава специално на проблема, как се възприема в чуж бина положителният герой (тук и навсякъде курсивът е на Л. Ф.) на съветската литература. Като материал за анализ са и послужи ли многобройни отзиви за произведения на съветската литература, изпратени от студенти в задочното отделение на Института за руски език „А. С. Пушкин" за периода 1975- 1980 г., а също читателски отзиви от чужбина, получени в редакцията на списание „Советская литература на иностранных языках". В методологическо отношение Л. Федосеева се позовава на трудове на М. Храпченко, в които той последователно разработва различни страни на историко-функционалния метод за изучаване на литературното произ ведение. Както е известно - се казва в статията, - общественият и естетическият идеал се разкриват по различни начини. Той може да бъде разкрит в образа на положителния герой, може да бъде изразен от писателя и косвено: чрез авторската идея, дори посредством авторската лирическа интонация, която също може да звучи и чрез отрицанието", как не трябва". Обаче - подчертава Л Федосеева - пре ди всичко яркият характер на положителния герой е способен да формира и развие миро гледа на читателя. Съветската литература е особено привлекателна за читателите в капиталистическите страни, защото те откриват в нея това, което не е в състояние да им даде буржоазната литература: образа на ге- рой, господар на своята съдба, социалноактивна личност, оптимистична, уверено гле даща в бъдещето. Когато става дума за тази художестве но-философска концепция за човека - пише авторката, - не можем да не споменем името на М. Горки, който поставя нейните основи. Огромно и многоаспектно е влиянието на М. Горки в чужбина - то излиза извън пре делите на чисто художествената литература и включва въздействието на цялата му житейска философия. Както изтъква Ал. Фадеев: „У М. Горки за пръв път положителният герой е носител на социалистическите идеа ли в тяхното научно марксистко-ленинско разбиране, герой, призван да осъществи социализма в живота на обществото." Л. Федосеева привежда отзиви на чита тели студенти от Финландия, Франция, САЩ и др. във връзка с въпроса, с какво ги прив личат героите на М. Горки. В цитираните размисли по повод Горкиеви образи се разкрива позитивното, адекватното възприе мане на съветската литература. Този тип възприятия съдържат хуманистични, здрави духовни и социални начала, те се пораждат от естествения стремеж на читателя към героя носител на високи идеали. В статията са приведени отзиви и мнения на чуждестранни читатели относно възприемането образа на В. И. Ленин в съвет ската литература - цитирани са отзиви за творби на М. Горки, М. Шагинян, Е. Евтушенко, посветени на В. И. Ленин. След като се спира на редица положи телни отзиви на чуждестранни читатели от 70-те години, възпитани в буржоазна среда, Л. Федосеева изтъква, че в условията на изострена идеологическа борба подобно въз приемане на положителния герой на съветскаB та литература отразява известни промени духовното изграждане на читателя. Тези промени, разбира се, още не са довели до прелом в мирогледа, но до известна степен го прибли жават. Под влияние на образите и идеите на съветската литература у чуждестранния читател се поражда духовен имунитет против буржоазната култура, укрепва солидарност та на трудовите хора.