Литературни списания от СССР, Куба и Чили

Броят се открива с рубриката „Идеология. Естетика. Култура", в която е поместена ста тията на В. Молчанов „Политическата атака". Повод за написването на статията му дава, както сам авторът пояснява, книгата на изве стния американски литературовед - енциклопедист Рене Уелек „Атаката срещу литерату рата и други очерци". Уелек изброява някол ко атакуващи страни, но според него найпламенната и най-бурна атака е „политически мотивираната". На въпроса от страна на коя класа или социална група се води такава атака, Уелек пояснява: „Съществува гледище, според което литературата (а явно и цялото изкуство) е консервативна или поне може да бъде третирана като сила, която служи на интересите на управляващата класа.“ Съотношението - изкуство -политика" - пише Молчанов - е твърде добре изследвано в марксистката естетика. Широко известни са трудовете на Ю. Барабаш, А. Зися, Г. Куницин, М. Лифшиц, Ю. Лукин, О. Макаров и др., в които скрупульозно точно е анализиран процесът на взаимовлияние между изкуството и политиката. Обаче - продължава авторът - това влияние не е веднъж завинаги установено. То се променя в зависимост от мястото и вре мето. Извънредно важно е да се има предвид политическата ситуация, степента на политиче ската активност в даден исторически момент. В. Молчанов смята,че е неудобно да застане в позата на наставник и да поучава западните интелигенти какво да правят и какво - не. Много по-целесьобразно според него е да направи критически анализна социално-култур ната среда на буржоазното изкуство, на усло вията (курс. В.М.), при които художественото творчество на Запад става обект на политиче ско манипулиране, а художникът се превръща в политически пропагандатор. В първия раздел на статията си, озаглавен „Новият Зоил", авторът се спира на книгата „Изкуството - враг на народа" от английския философ и публицист Роджър Тейлър, който по своя темперамент много напомня древноe 1 R. Wellek. The Attack on Literaturand Other Essays, Chapel Hill (North Caroli na), 1982. гръцкия философ-софист Зоил, известен с това че безпощадно и твърде често нелепо е атаку вал и живи, и отдавна починали авторитети с цел да ги развенчае и подрони вековния им престиж. Посочената книга на Тейлър му спечелва странна слава - самото и заглавие подсказва, че това е една парадоксална книга, Въпреки че парадоксалността сама по себе си не е признак на ниско духовно качество. Тейлър - посочва Молчанов - не играе с читате ля на криеница. Той излага ясно и категорично своето авторско гледище: „Нека моето гледище се окаже предизвикателно, аз твърдя: изкуството и философията са врагове на народните маси. Ето защо моят замисъл не е в това да доведа изкуството и философията сред ма сите, а по-скоро да вдигна, да въоръжа масите срещу тях.