Литературни списания от СССР, ФРГ и Дания

На уводно място е поместена речта на генералния секретар на КПСС К. У. Черненко „Да утвърждаваме правдата на живота, високите идеали на социализма, произне сена на 25 септември 1984 г. на юбилейния пленум на Управлението на Съюза на съ ветските писатели, посветен на 50-годишни ната на Първия всесъюзен конгрес на съ ветските писатели. Със статията на Вера Фортунатова „Ди намичността на метода на социалистическия реализъм" редакцията на списанието продължава обсъждането на теоретически проблеми на социалистическия реализъм, започнало в началото на 1983 г. Във връзка със статиите на участвуващите в дискусията Ю. Андреев (Для чего литература?" - бр. 9 /1983) и на Л. Полякова (,,Споры о методе - спор о человеке" - бр. 4/1984) В. Фортунатова се противопоставя решително на известни техни гледища, оспорва някои твърдения и изказва свои съображения и размисли, като главното и внимание е насочено, както това личи и от заглавието на статията и, към динамичността на метода на социалистическия реализъм. Авторката взема за пример изминатия път на зараждане, формиране и разцвет на една нова литература - литературата на Германската демократична република - и изтъква огромните преимущества, които притежава методът на социалистическия реализъм: тя отбелязва неговата универсалност, голя мата му продуктивност както в отноше нието му към класическото наследство, така и към опита на съвременното изкуство, посочва необикновеното богатство от изобразителни и стилови възможности, отделя вни мание на поддържаната в съветското литературознание теза за социалистическия реа лизъм като „отворена система", която според Фортунатова е намерила ярък израз в развитието на литературата на ГДР. Литературата на младата социалистическа република - пише авторката - за кратьк исторически период успя да усвои и преработи богатото хуманистично наследство на своята страна, изпита върху себе си огромното идей но-естетическо въздействие на съветската култура и с интерес и внимание следи духовния 152 живот на много чужди страни. Литературата на ГДР днес владее голям и разнообразен арсенал от средства за художествено изобра жение. Като се спира на литературни произве дения на Х. Кант, Ю. Брезан, Б. Райман, Ф. Фюман, Д. Нол, У. Пленидорф и др., Фортунатова отбелязва богатството на художествените похвати, използувани от писателите социалистически реалисти. Залича ването на жанровите граници, взаимното проникване и взаимното обуславяне на различни стилови похвати, насочването към иносказателни форми, използуването на асоциативността (но лишена от абсурдност, както е у модернистите) - всичко това свидетелствува за динамичните процеси в развитието на новата социалистическа литература. Отбелязани са и творби, които представляват своеобразен литературен колаж - като пример тук с посочен романът на У. Пленцдорф „Новите страдания на младия В.", в който, насочвайки се към класическото наследство, авторът разрешава съвременни идейно-художествени задачи и в това няма никаква еклектика. Романите на Х. Кант - пише фортунатова - представляват нов жанр, който синте зира на нова художествена основа немските национални литературни традиции от Гри мелсхаузен до Клайст, от Флеминг до Хайне. Същевременно романите на Х. Кант са ро мани изповеди, които разкриват потока на съзнанието. Повествованието в тях е изгра дено върху някакъв причудлив ритъм, дви жи се с неочаквани скокове, композицията създава впечатление за разкъсаност, липсва последователност на събитията, но писателят изкусно скрива добре промислената си идея зад привидно свободна композиция, зад преднамерена фрагментарност.