Gerard Genette, Nouvau discous du recit

Новата книга на френския литературовед Жерар Женет „Отново за повествованието" преразглежда от разстояние на десет години теорията му за разказваческите техники. Публикувана за първи път цялостно през 1972 г. във „Фигури III", тя окончателно наложи научния авторитет на Женет като представител на тази част от западните литературоведи, които са се опитали да погледнат литературата с новите, строги очи на научната систематизация. Претенциите на западния структурализъм през 70-те години парадоксално съчетаваха две представени като взаимноизключващи се тенденции - херметичността на конкретния анализ и откритата, исторически неограничена теоретична литературна мисъл. Френското литературознание за разлика от англосаксонското бележи уклон към постиката - тази теория, изучаваща свойствата на някои видове литературна реч чертаеща предсказания за възможната литература. Този отличителен белег на заражда1G. Genett e. Nouveau discours du récit. Paris, Seuil, 1983. G. Genette. Figures III. Paris, Seuil, 1972. 3 Tz. Togoro v. Qu'est-ce que le structuralisme? T. II. Paris, Seuil, 1973, р. 21. 163 щия се френски структурализъм бе поставен за първи път през 1966 г. от Ролан Барт с определяне на новата позиция на критиката спрямо литературното произведение. От обикновен тълкувател, тавтологично изразяващ смисъла на литературния текст, критикът е видян като творец, равностоен на самия автор. Неговата логична мисъл придобива правото на замах, самостоятелност и красота, равностойни на тези в изкуството.