Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Приемливите и неприемливите страни на една литературна концепция

Free access
Статия пдф
3387
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Въпросът, дали литературата крие своя генезис в самата си същност, се превърна в най-щекотливия момент в литературознанието на нашия век, през който за първи път се заговори за дехуманизация" на литературния свят, за умиране на романа" и се появи модата на несвързания текст с претенции за художествени качества. Разглеждането на този основен проблем очерта ясно идеологическите и методологическите различия между марксическото и буржоазното литературознание. Докато първото съсредоточи търсенията си върху връзката между реалната действителност и литературното произведение, давайки по този начин историческа насоченост на изследванията си, западната теория на литературата огради разглеж дането на текста с дебели стени от външния свят. Постановката за литературното произведение като автономна единица изключи априори от обсега на западното литературознание въпроса за литературата като отражение на историко-социалния контекст. Иманентният анализ на художествения текст се превърна в ръководно начало на за135 падната литературна наука. Много скоро обаче този метод на работа се стори незадо волителен на редица учени и те преориентираха усилията си, променяйки до голяма степен както метода, така и обекта си на изслед ване. Появата на книги като „Създаване на текста". Семиотика на поезията на Мишел Рифатер, „Мимоложик" на Жерар Женет Въпреки значителните различия в подхода към проблема бележат началото на една нова тенденция в работата на привържениците на структурализма във Франция. Текстът вече не се разглежда сам за себе си, а във връзка с определен културен (литературен) контекст. Междутекстовостта2 - отношенията между текстовете в многобройните им прояви - съсредоточава вниманието на тези ав тори, които, осъзнавайки завоя, който правят, заговорват за „отворен структурализъм". Последната книга на Жерар Женет - Палимпсести (литературата на втора степен)", публикувана в поредицата „Поетика" на издателство „Сьой" през 1982 г., представлява опит за систематизация на резултатите от едно почти енциклопедично изследване върху междутекстовостта. Както сам отбелязва авторът, написването на „Палимпсести" е логично продължение на едно творческо търсе не, чиито начални наброски откриваме в „Мимоложик“.

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

„Авторовият образ” в разказите на Г.П. Стаматов

Free access
Статия пдф
3601
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В изследователския тезис, който се съдържа в заглавието на настоящата статия, има едно определящо понятие - авторов образ". В литературната наука това понятие има различни концептуални покрития. Съобразявайки се с това, ние осъзнаваме, че тази статия есамо подстъп към по-цялостното изследване на специфичните тенденции в процеса на творческо самоосъзнаване, които намират художествена реализация в белетристичната форма на персо нажа - автор. В литературното иззиждане на творческата идентичност се съ държа винаги, макар и имплицитно, социалната детерминираност на характе ра на героя, дори и тогава, когато вътрешната му логика се разминава с нея. В българската белетристика след Освобождението с присъщата и критикореалистическа насоченост се появява един нов персонаж персонажът автор. Той не само приема или не приема социалната действителност, а и насочва своята мисъл към творческото самосъзнание и към драмата на твореца, породена от нея. След Иван Вазов Стаматов е първият български писател, който съумява да „превключи в художествената система на националната ни литература типологичните и универсалните концепции за мисията на твореца, намерили вече отражение в европейската литература.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Gerard Genette, Nouvau discous du recit

Free access
Статия пдф
3663
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Новата книга на френския литературовед Жерар Женет „Отново за повествованието" преразглежда от разстояние на десет години теорията му за разказваческите техники. Публикувана за първи път цялостно през 1972 г. във „Фигури III", тя окончателно наложи научния авторитет на Женет като представител на тази част от западните литературоведи, които са се опитали да погледнат литературата с новите, строги очи на научната систематизация. Претенциите на западния структурализъм през 70-те години парадоксално съчетаваха две представени като взаимноизключващи се тенденции - херметичността на конкретния анализ и откритата, исторически неограничена теоретична литературна мисъл. Френското литературознание за разлика от англосаксонското бележи уклон към постиката - тази теория, изучаваща свойствата на някои видове литературна реч чертаеща предсказания за възможната литература. Този отличителен белег на заражда1G. Genett e. Nouveau discours du récit. Paris, Seuil, 1983. G. Genette. Figures III. Paris, Seuil, 1972. 3 Tz. Togoro v. Qu'est-ce que le structuralisme? T. II. Paris, Seuil, 1973, р. 21. 163 щия се френски структурализъм бе поставен за първи път през 1966 г. от Ролан Барт с определяне на новата позиция на критиката спрямо литературното произведение. От обикновен тълкувател, тавтологично изразяващ смисъла на литературния текст, критикът е видян като творец, равностоен на самия автор. Неговата логична мисъл придобива правото на замах, самостоятелност и красота, равностойни на тези в изкуството.
    Ключови думи
    Gerard, Genette, Nouvau, discous, recit
Subscribe to Невена Георгиева