связи

Стогодишнината от освобождението на България от османско иго, велико събитие в историята на нашия народ, даде нов силен тласък в изучаването на връзките между културното наследство на българския и руския народ. Това е извънредно богата и плодотворна област за изследователите, тъй като духовните и културни връзки и взаимоотношения между двата братски народа имат многовековна, при това твърде плодотворна история. Особено богати и разностранни са тези връзки в областта на езика и литературата. В изследването на тези връзки и взаимоотношения е създадена вече значителна традиция, датираща от преди век и половина, като се започне от проучванията на крупните руски учени-слависти от 20-те - 30-те години на ХІХ в. и се достигне до издирванията на редица съвременни български и съветски учени от различни поколения в наше време, когато исамите връзки, и тяхното изучаване получиха и получават все по-голяма дълбочина, слож ност и динамика. Имената, свързани с този процес, са много. Опитът за изброяването им в една кратка рецензия носи сериозни рискове. Излезлият неотдавна в Ленинград двутомен колективен труд „Руско-български фолклорни и литературни връзки" *, съвместно издание на Института за руска литература (Пушкински дом) при АН на СССР и на Института за литература при БАН, е плодотворно продължение и по-нататъшно развитие на една създадена и утвърдена вече традиция на най-тясно сътрудничество между българските и съветските учени-литературоведи. Този труд свидетелствува за все позадълбочаващия се интерес на специалистите от двете страни към различните проблеми и аспекти на този така важен процес на найактивна размяна на духовни ценности, на активно културно взаимопроникване в течение на едно хилядолетие. Сборникът „Руско-български фолклорни и литературни връзки" идва между другото Русско-болгарские фольклорные и литературные связи (в двух томах). Т. I, 1976; т. II, 1977. Редколлегия: В. Г. Базанов, В. Н. Баскаков, С. Божков, Г. Димов, В. Малеева, А. М. Панченко. 154 и да докаже колко много документи и мате риали лежат още неиздирени в библиотеките и архивите, колко енеобходимо те да станат обществено достояние. Да не говорим за необходимостта от постоянно теоретическо и методологическо преоценяване и осъвре меняване на направеното вече в това направление. Появяването на двутомника още веднъж категорично подчертава, че е нужно да се извършат предварителни многобройни конкретни изследвания на отделните проблеми, без които е невъзможно да се обобщи и разкрие цялостната картина на литературното развитие на един народ, още по-малко може да се разкрие процесът на литературното му общуване с другите народи. Даже беглият поглед върху двата тома показва, че редакционният колектив се е водил от идеята поместените разработки да обхванат целите десет века на литературното общуване между българи и руси, като следват хронологическия ред на явленията, без, разбира се, да се спазва съвсем строго важността на изследваните проблеми. Идеята е, без да се претендира за пълнота и изчерпателност, да се проучат проблеми и да се насочи вни манието на специалисти и читатели не само към хронологическата последователност, но и към диалектическата вътрешна връзка между разгледаните явления от българското и руското устно поетическо творчество, от българската и от руската литература от Х до XIX в., а оттам и към цялостния процес на развитие на взаимните връзки. Този подход към материала е довел и до установява нето на структурата на двутомника, която може да се сметне като напълно приемлива. Във връзка с това поместените в първия том материали са обединени в три дяла: връзки между старобългарската и староруската литература, връзки между българското и руското устнопоетическо творчество и вза имоотношения между български и руски писатели, както и подбор и разработка на българска тематика от руски писатели от ХІХ в. По-пълна представа би ни дал един, макар и бегъл обзор на самите статии и студии, поместени в двутомника.