Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

„Очерки по истории славянских литературных связей”

Free access
Статия пдф
2727
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сравнително-историческите изследвания имат вековно съществуване. Віевропейските страни те се утвърждават поразлеично време. Понятието сравнителен (comparatve) по отношение на литературата е въведгно в Англия през 1848 г. от Matthew Anold при превода на употребяваната от Ampers historie comparée. Във Франция от Villemain, който използува понятието по аналогия на Cuviers Anatomie comparée (1800) на litterature comparée (1829). Най-често приемат за начало на сравнителния метод XVIII в., ко гато Андреас установил отношението на Ру со към Ричардсон. В същност сравнителният метод се поя вява най-напред в езикознанието при създа ването на сравнителни речници. От XVI в. 1 Rene Wellek. Grundbegriffe der Literaturkritik. Stuttga rt-Berlin-Köln-Mainz, 1965 започва разпространението на речници на няколко езика. В 1537 г., след това в 1544 г. чешкият хуманист Сигизмунд Гелениус (Sigismundus Gelenius под друго название Hruby) издава в Базел сравнителен речник на 4 езика. Lexicon symphonum quo quatuor linguarum Europae familiarium, graecae scilicet, latinae, germanicae ac slovanicae concordia consonantiaque indicatur. Развитието на филологията в края на XVIII и началото на XIX в. създава предпоставки за неговото широко приложение както в езикознанието, така също и в литературознанието. Още Добровски застава на такава позиция и след него редица учени подемат същата насока. Показателен е фактът, че В. И. Григорович в магистерската си дисертация „Кратък преглед на славянските литератури" обръща внимание на сравнителното изучаване на славянските литератури. Несъмненият интерес към сравнителните изследвания се дължи на убеждението на уче ните за древността на народностите, за тях ното родство, особено на славянските, поради което чрез сравнението са издирвали сходството, за да потвърдят тезата за етническото родство на славяните и за тяхната самобитност. В този твърде ранен период на приложение на сравнителните изследвания предмет на науката са били не частни яв ления като взаимоотношенията на отделни автори, а общи, имаши международна взаи мозависимост. Научната актуалност на този метод ебила в издирването на закономерности, действуващи в исторически и между народен план. На това се дължи неговото предимство пред другите начини на изследване и научната му висота.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Ключови думи („Современники и предшественики. Литературно-критические очерки” от Виталий Озеров)

Free access
Статия пдф
3597
  • Summary/Abstract
    Резюме

    За обективния начин на писане на Виталий Озеров цялостността на конкретния анализ е много по-близка от разпокъсаността на общите впечатления, строгата логичност на аргументацията - от стихийността на емо ционалните оценки. Но съвсем не можеш да наречеш този начин сух, рационалистичен. Освен всичко, още и поради това, че, като не признава изблиците на самоцелния есензъм", той съвсем не е чужд на лириката, чиято осезаема вълна идва от раздвиже ното изповедно начало. В новата книга на критика то нерядко е свързано с автобиогра фичните мотиви на спомените. За комсомол ската младост и студентството в ИФЛИ. За трудовия устрем от първите петилетки и ратното време на Великата отечествена война. За отдавнашните и неотдавнашните, близките и далечните пътувания из страната и по света. В един случай това е мимолетен разказ за собствената фронтова кореспонденция, написана оперативно по горещите следи на подвига на Виктор Талалихин и посветена на неговия първи в историята на авиацията нощен таран. В друг - извлечени от бележниците от различни години свидетелства на очевидци за беседи и срещи с Алек сандър Фадеев, с Константин Федин. В трети - лаконични, но с голям вътрешен обем скици на паметните събития от литературния и обществения живот, които са срещали автора с Константин Симонов, с Борис Полевой. Какво е това - преднамерен стремеж да се оживи литературното изследване, да се украси с белетризирани винетки? Не - дори и в най-малка степен. Лиричност на изповедта - такова е главното свойство на ав торския глас, такава е и изпъкващата особе ност на почерка, както и публицистичността на проповедта. И едното, и другото се дикту ват от идеята на книгата, която е замислена като определен принос в колективното изследване на съветските литературни традиции по магистралното направление на естетиче ското развитие.

Subscribe to Очерки