Ключовеи

За обективния начин на писане на Виталий Озеров цялостността на конкретния анализ е много по-близка от разпокъсаността на общите впечатления, строгата логичност на аргументацията - от стихийността на емо ционалните оценки. Но съвсем не можеш да наречеш този начин сух, рационалистичен. Освен всичко, още и поради това, че, като не признава изблиците на самоцелния есензъм", той съвсем не е чужд на лириката, чиято осезаема вълна идва от раздвиже ното изповедно начало. В новата книга на критика то нерядко е свързано с автобиогра фичните мотиви на спомените. За комсомол ската младост и студентството в ИФЛИ. За трудовия устрем от първите петилетки и ратното време на Великата отечествена война. За отдавнашните и неотдавнашните, близките и далечните пътувания из страната и по света. В един случай това е мимолетен разказ за собствената фронтова кореспонденция, написана оперативно по горещите следи на подвига на Виктор Талалихин и посветена на неговия първи в историята на авиацията нощен таран. В друг - извлечени от бележниците от различни години свидетелства на очевидци за беседи и срещи с Алек сандър Фадеев, с Константин Федин. В трети - лаконични, но с голям вътрешен обем скици на паметните събития от литературния и обществения живот, които са срещали автора с Константин Симонов, с Борис Полевой. Какво е това - преднамерен стремеж да се оживи литературното изследване, да се украси с белетризирани винетки? Не - дори и в най-малка степен. Лиричност на изповедта - такова е главното свойство на ав торския глас, такава е и изпъкващата особе ност на почерка, както и публицистичността на проповедта. И едното, и другото се дикту ват от идеята на книгата, която е замислена като определен принос в колективното изследване на съветските литературни традиции по магистралното направление на естетиче ското развитие.