Озеров

Новата книга на Виталий Озеров има ясно определен адресат - масовия читател, и още по-конкретна задача - да покаже как съвет ските писатели изобразиха в своите творби главните етапи от полувековното развитие на съветското общество. По правило вниманието на критика е съсредоточено върху романите, при това, от руските съветски автори; представителите на други националности присъствуват повече като „ декор", от постите само са споменати с отделни произведения В. Маяковски, С. Есенин, Н. Дементиев, А. Сурков, П. Антоколски, М. Алигер, А. Кулешов, А. Ахматова и др. Чрез хронологически подредени очерци В. Озеров постига своята цел: като анализира отделни произведения, в същото време се стреми да разкрие тяхното място и значение и в литературния, и в обществения живот. Разбира се, както подчертава критикът, в една неголяма по обем книга едва ли е възможно да се обхване огромният, многонационален процес в историята на съветската литература. Тук по необходимост се налага отделни автори и произведения да бъдат изведени на по-преден план, за да се открои още по-отчетливо онова, което е несъмнен принос.

За първи път срещнах името му през 1948 г. То бе отбелязано на обемист младежки сборник „Под пятой капитала“ заедно с името на М. Шушковская. Подбраните текстове бяха от чуждестранни писатели: от Алберт Малц до Габриела Гарсиа Нересо, и адресирани към младежите от „капиталистическите страни". Тоест не до българската младеж, която с неистов ентусиазъм лекуваше жестоките рани от фашизма и капитализма, като „наливаше основите“ на новото ни социалистическо общество. Ала въпреки че не бе предназначен за нас, сборникът свърши „полезна работа“ и сред ремсовата младеж на нова Димитровска България. Тогава съставителят е бил само на 30 години. Витали Михайлович е от Кисловодск и е роден на 9/22 март 1917 г. Връстник на революцията. Годината 1940, когато той е на 23 години, е свързана с три важни събития от живота му: приет е за член на ленинската КПСС; за първи път печата своя литературно-критическа работа и в същата година завършва Московския институт по философия, литература и история (МИФЛИ). Участвува в цялата тежка война. Работи като редактор в комсомолските издания, а от 1953 до 1955 г. зам.-гл. редактор на „Литературная газета“. От 1959 е несменяем (вече 19 години) главен редактор на братското списание „Вопросы литературы". От 1967 е и секретар на Съюза на съветските писатели. Такава е неговата кратка, но динамична биография. e Най-присъща черта на неговия характер е чувството му за отговорност и това особено проличава в творческата му биография. Четири години след първата задочна среща с критика, когато у нас особено много нашумя романът „Млада гвардия", завинаги свързах името на Фадеев с името на юбиляря. В България беше „пристигнала малка книжка - литературен портрет на Фадеев (1952), разпространен в масов тираж. В квартала обсъждахме романа и студентите бяха заучили наизуст някои положения от брошурата, като цитираха с настървение „известния съветски критик". Моя милост в качеството си на докладчик съвсем не съзнавах, че Озеров е само със седем години повъзрастен. По-късно Озеров продължи наблюденията си върху творчеството и поетиката на Фадеев, обстойно проучи всичко написано от него - от ранните му творби до недовършената „Черна металургия", - за да сътвори най-изчерпателната монография за писателя, защитена и като докторска дисертация, претърпяла няколко издания (1960, 1964, 1970).