Обсъден

На разширено заседание на 7. I. 1971 г. Научният съвет обсъди и прие за печат тру да на Ванда Смоховска-Петрова - Михаил Чайковски - Садък паша и Българското възраждане". В своята рецензия акад. П. Динеков изтъкна, че авторката си е поставила за задача да проучва и осветява едновременно и в неразривна връзка личността, живота, обществената дейност и литературното дело на Чайковски, за когото съществуват многобройни и неверни или неточни мнения и оценки. Едно от най-ценните качества на труда е, че в него са привлечени много нови материали и архивни данни, с които В. Смоховска богато аргументира своите заключе ния и оценки. Особено внимание е отделено на обществената и политическа дейност на Чайковски на Балканите. Изследването ни въвежда в сложната историческа обстановка, разкрива политически ходове и заплетени дипломатически игри. В продължение на няколко десетилетия делото на Чайковски - Садък паша оказва влияние върху важни моменти от политическата история на нашия народ. Авторката е издирила и изяснила вси чки прояви на Чайковски в тази насока: дей ността му като агент на полската емиграция, ръководена от Чарториски, противоречивата роля, която създаденият от него Казак алаят играе в освободителните борби на българите и т. н. Литературното дело на Чайковски е изследвано главно с оглед на отношението му към Българското възраждане. П. Динеков посочи, че в литературния анализ на повестите „Кърджали“ и „България" В. Смоховска е показала голяма литературна култура. П. Динеков направи и някои критични бележ ки главно върху общата оценка за делото на Чайковски в заключителната глава на труда. Към положителната оценка на труда се присъедини и вторият рецензент - ст. н. сътр. от Историческия институт при БАН В. Паскалева. Тя изтъкна, че трудът на В. Смоховска е значителен принос и за бъл гарската историческа наука. Разкрити са неизвестни източници за Българското възраж дане. Авторката е положила огромен труд и е работила изключително добросъвестно над трудните за разчитане архивни материали. Втората положителна страна на изследване то е, че В. Смоховска предава духовния образ на М. Чайковски в развитие, разкрива неговата личност с всичките и противоречия, лъкатушения и политически колебания. Рецензентът посочи, че някои оценки на исторически факти търпят известни корекции или се нуждаят от допълнения. Такива са главно положенията около ролята на Чарториски като проводник на френската политика на Балканите, заслугите на Хотел Ламбер и Чайковски в църковната борба и др. под. В заключение рецензентът подчерта още веднъж приносния характер на труда и предложи той да бъде отпечатан. В обсъждането взеха участие Г. Цанев, Е. Георгиев, Г. Димов, Д. Леков и Б. Ничев. Положителната оценка на рецензентите беше утвърдена и от изказванията, в които се посочи, че трудът има приносен характер и голяма научна стойност. Без да се опитва да идеализира Чайковски, авторката се е справила блестящо с психологическите трудности, възникнали при такъв сложен и противоречив автор, какъвто е Чайковски. Според Б. Ничев най-важната заслуга на В. Смоховска е, че тя е намерила своя концепция, която поставя в центъра на изследването - това е „казашкият мит" на Чайковски. Трудът има още едно достойнство - написан е живо и интересно. В заключение директорът на института - Стойко Божков - подчерта, че историческата страна на работата е оценена достатъчно компетентно от В. Паскалева. Той присъе дини мнението си към дадената положителна оценка на труда не само поради богатството на фактическия материал, но и като успешен опит да се навлезе в една сложна историческа атмосфера, разкриването на която е от значение за изучаването на нашето Възраждане. Ст. Божков пожела на авторката да вземе пред вид и да провери още веднъж точността на някои исторически сведения и формулиро вки, които бяха засегнати в рецензията и в изказванията. Трудът единодушно бе препоръчан за печат.

На две свои заседания (12 и 26. XII. 1974) Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди подготвения за печат труд на проф. Стоян Каролев под наслов „Жрецът-воин". Трудът разглежда личността и творческото дело на Пенчо Славейков. Той представлява книга I (в две части), а авторът подготвя книга II - една част, в която ще се занимае изключително с поетиката на Славейков. Обсъждането беше оживено и съдър жателно. Оценката на работата е единодушна: проф. Ст. Каролев се явява пред нашата научна общественост с голямо творческо постижение, което се отличава с оригинален подход към проблема, със съществени нови изводи за поета, мислителя и критика П. Славейков. Рецензент на труда е проф. д-р Атанас Натев. Като оценява високо труда, Натев още в самото начало определено подчертава, че в своята цялост изследването на Каролев е нова дума в нашето литературознание, етапно за съвременната ни литературна наука. Стоян Каролев е проучил всичко, свързано с книжовното и общественото дело на Славейков. В неговия труд, особено в част втора, се предлагат интересни разсъждения за редица чуждестранни писатели и мислители (Ибсен, неокантианците, Хайне, Гьоте, Ницше и други), като авторът стига до оригинални, заслужаващи по-нататъшно обсъж дане заключения, когато ги съпоставя с делото на Славейков. Отдавнашните пожелания да се разглежда новобългарската литература в контекста на общоевропейското развитие са до голяма степен осъществени в книгата, поне що се отнася до кръга „Мисъл. Налага се да признаем, каза Натев, че за подобна стъпка у нас са подготвени малцина. Книгата на Каролев би била немислима, преди да бъдат написани известните на всички сериозни изследвания на Георги Цанев, Пантелей Зарев и други. Този труд обобщава досегашния сложен, небезпротиворечив опит да се „върне Пенчо Славейков на прогресивното ни национално наследство, при това без „помилване“, без „опрощаване на противоречията в делото на писателя, а с тях и чрез тях - разбира се, обя172 снени от марксически позиции. По достойн ство трябва да се оцени сериозният принос на изследователя, който дръзновено предлага портрета на Славейков без „ретуш", без да се опасява, че това би омаловажил или поставило в неизгодно осветление делото на писателя. И тук се крие според Натев главната заслуга на Ст. Каролев. Авторът ни поднася първата широкообхватна и богато аргументирана монография в съ временното ни литературознание, в която делото и интелектуалните дирения на един от „неудобните“, от най-оспорваните и найпротиворечиви български писатели се представят в „едър план“. Натев спира вниманието си на 1 глава на т. І - „Възхвала на противоречията“, като подчертава, че в тази възхвала на противоречията" Каролев основателно намира „ключ" за проникване не само в идейния, но и в житейския, дори гражданския свят на писателя. Отделните изказвания на Славейков в защита на „противоречивостта, против бремето на логически огладената мисъл и пр. явно не са капризи на словото, нито пък опити за оправдание на собствената непоследователност. Те са, както посочва Каролев, непосредствен израз на стремежа на Славейков да се опълчи срещу байганьовската действителност по това време у нас със средства, заимствувани отвън - от вече раздиращата се от противоречия западноевропейска култура. „Противоречивостта, това е позиция за настъпление, чиито истински цели обаче са замъглени от вече не толкова устойчивите представи за „освобождение на личността“.