отчетно

На 4 януари т. г. се състоя разширено заседание на Научния съвет на Института за литература при БАН, на което бе отчетена научната работа, извършена през 1961 година. В отчетния доклад, изнесен от директора на Инситута чл.-кор. Г. Цанев, бе обстойно разгледана както научно-организационната, така и научно-изследователската дейност на института, посочени бяха постиженията и слабостите на институтския колектив при изпълнение задачите по научния план. Сега след историческите решения на ХХІІ конгрес на КПСС и на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, изтъкна докладчикът, са създадени условия за пъл но преодоляване на догматизма и цитатничеството, за творчески разисквания по въпросите на литературната теория, история и критика на основата на маркси стко-ленинското учение. Творческите Дискусии и спорове, водени винаги в комунистически партиен дух, ще спомогнат за изясняването на множество проблеми, ще издигнат нашето литературознание на по-високо равнище, ще помогнат за съз Даване на високохудожествена социалистическо-реалистическа литература. Последователно г. Цанев на се спря отделните задачи от годишния план. През годината е продължила работата върху четиритомната история на българската литература. Първият том - Стара бъл гарска литература - обсъден още през 1960 година, евече окончателно редактиран и подготвен за печат. Той ще излезе до края на текущата година. Том втори - Възрожденска литература - трябваше да бъде обсъден до края на 1961 г. За съжаление един от членовете на авторския колектив не изпълни своевременно поетите задължения и за написването на тези глави трябваше да се търси друг автор. Томът ще бъде окончателно комплектуван до месец март и веднага ще започне обсъждането му - най-напред от авторския колектив, а през юни ще бъде поставен на широко обсъждане, за да бъде даден за печат до края на годината. Написани са и по-голямата част от главите на том трети, който също ще бъде обсъден до края на текущата година. Работи се и върху том четвърти. През годината значителна част от съ трудниците са работили върху отделни теми, свързани с развитието на българската литература в различните и периоди, върху връзките на нашата литература с Литературите на другите народи, върху отделни писатели и литературни явления както и върху по-общи или по-специални теоретични въпроси. Разработването на теми, засягащи развитието на литературата ни от нейното зараждане до днес, помага в една или друга степен да се изясни характерът на литературния процес, да се разкрият идейно-художествените богатства на отделните творци, да бъдат използу вани за създаване на нови пълноценни социалистическо-реалистически произве дения.

На 20 декември м. г. се състоя разширено заседание на научния съвет, на което се отчете работата на Института за литература през 1962 г. В отчетния доклад на ръководството, изнесен от директора на института Георги Цанев, се разгледаха подробно научно-изследователската и научно-организационната дей ност на института, дадоха се преценки за работата на секциите, отделите и музей Иван Вазов", изясни се въпросът за състоянието на кадрите, за материалнотехническата база и пр. Работата на научните работници през 1962 г. протече в светлината на ХХII конгрес на КПСС, на Априлския и Ноем врийския пленум на нашата партия. Това беше година на голямо напрежение и остри спорове, преломен етап, в който от виската трибуна на историческия Осми конгрес на БКП окончателно се ликвидира култът към личността и свързаните с него Догматизъм, схоластика, псевдонаучно тълкувателство, безстрастно регистраторство на фактите, доктринерството... Забележителна година, в която прозвуча с огромна сила правдивото слово на партията, даде се обилна светлина на дей ствителността, изтъкна се голямото значение на целия идеологически фронт, на нашата литературна наука. Историческите Марксистко-ленински решения на Осмия конгрес на БКП разкриха пред научния колектив на института широко поле за спокойна, самостоятелна работа, внесоха пълна демократизация в споровете, мо билизираха силите на научните работници за още по-активна, безпощадна борба срещу ревизионизма и влиянието на буржоазната идеология, срещу остатъците от култа. Това беше година набърз, оздра вителен процес, който разведри атмосфе рата и обстановката в института и даде Възможност да се преодолеят всякакви дребни, лични амбиции, да заякне единен, сплотен научен колектив. Решенията на Априлския и Ноемврийския пленум имат голямо значение и научните работници в института се стремяха да ги прилагат конкретно в задачите, които им предстояха за разглеждане.

На 30 декември 1963 г. се състоя разширено заседание на Научния съвет, на което бе обсъден и приет отчетът за научно-изследователската дейност на института през изтеклата 1963 година. В своя отчет директорът на института Стойко Божков направи анализ на главните постижения и слабости в научната работа и очерта предстоящите задачи. Той разгледа изминалата година под знака на борбата за утвърждаване на ленинската линия в развитието на нашето изкуство и литература. Грижите на партийното ръководство за чистотата и остротата на идеологическото ни оръжие, принципната борба срещу влиянията на буржоазната идеология и на упадъчната западна култура помогнаха за сплотяване силите на творческите работници, за съсредоточаване на вниманието върху здравите начала на партийността и народността. Откритата, ясна и правдива партийна критика на редица увлечения, която намери най-ярък израз в речта на др. Т. Живков „Комунистическата идейност - висш принцип на нашата литература и изкуство" спомогна да се създаде атмосфера на по-голямо доверие между творците, да се сплотят силите и, като се отхвърли заразяващото гниене на упадъчната литература, безидейността и формализма, да се насочат усилията към творческа разработка на проблемите на нашето съвременно развитие.

На 4. 1, т. г. се състоя разширено заседание на научния съ вет на Института за литература при Българската академия на науките, на което бе отчетена работата му през 1964 г. Доклад за научно-изследователската дейност на сътрудниците изнесе директорът на института Ст. Божков.