доклад

През последните години в развитието на литературознанието у нас се забе лязва значителен напредък. Появи се стремеж към създаване на обобщаващи трудове, в които се разглеждат и разра ботват проблеми на българската литература от общонационално значение (Исто рия на българската литература, Панорама на българската литература, развитие на българската литературна критика, отделни периоди на старата ни литература и др.). Значително се засилиха монографичните изследвания за отделни писатели и литературни направления. Вниманието на литературоведите се на сочва към съществени проблемни въпроси на художествеността и стила, на образа и структурата на художествената творба, на проблемите на жанровете. Заедно с това налице е едно обогатяване и разширяване на конкретната тематика на научните изследвания, разширява се теоретическата база, развива се широк обмен на мнения върху основата на Марксистко-ленинската методология. От друга страна, се забелязва актуализиране на литературните проблеми с оглед изискванията на нашата съвременност.

През 1966 г. Институтът за литература разработваше следните проблеми: История на българскаталитература - цялостен труд за разви тието на българската литература от IX в. до наши дни. Трудът се работи от широк колектив. През тази година бе отпечатан том 11, обхващащ историческото развитие на българската литература през Възраж дането. Завършен бе и обсъден от авторския колектив и т. III - българската литература от Освобождението на България до края на Първата световна война. Пред стои да бъде размножен и широко обсъден. Работи се и върху написването на том IV, който ще бъде завършен през 1967 г.

Ранната смърт на Димчо Дебелянов (убит на 2 октомври 1916 г. при Демир Хисар през Първата световна война) не е преграда, за да няма той ясен поглед за поезия. Слана попарва младостта на нашия елегичен поет, но гласа на тая младост - и интимен, и искрен, и безутешен, и възторжен - ние чуваме в неговите песни. Звездата на тоя поет - ангел, изгонен от рая, изгрява на поетическия небосклон с много блясък. Тая звезда свети и сега и над лоб ното му място, и над нас, и над всички ония, които обичат поезия и не могат да живеят без нея.

През 1967 г. Институтът за литература продължи да работи по главните направления на литературната наука, за да се постигнат нови резултати в осветляването на многолетното развитие на българската литература и на отделни нейни периоди, както и в изясняването на редица основни проблеми на съ временната ни литература и връзките и с други национални литератури; за да постави и реши някои теоретически проблеми и да пропагандира своите постижения сред ши роките слоеве на народа, сред учителите по литература и младежта.

Като пристъпваме към преценка на дей ността на института за 1968 и 1969 г. необ ходимо е да припомним основните принципи, върху които сме се стремили да организираме тази дейност, както и изходните позиции, от които сме се ръководили. Да извършим това ни задължава не само положението ни на институт, който е призван да осъществява политиката на Българската комунистическа партия в областта на литературната наука, но и фактът, че ние се отчитаме непосредствено след като нашият народ направи радостна равносметка на победния свой път в изгражда нето на социалистическото общество за изминалите 25 години. Ние не можем да не се чувствуваме горди от завоеванията на трудо вите хора, от успешното решаване на найсложни и трудни въпроси на духовното издигане на нашата социалистическа нация, от големите успехи на нашата наука и култура, от истинския златен век на техния всестра нен разцвет. И заедно с това - да не чувству ваме тъкмо сега необходимостта да преценим нашата работа от повишените изисквания, които тези постижения поставят пред нас.