революционен

Дистанция от половин век ни дели от времето, когато Христо Радевски първата си книга „Към партията извърши безпрецедентна демонстрация: с поетическо слово високо декларира кръвната си свързаност с партията на бъл гарските комунисти. У нас никой дотогава не беше правил това. Естетите от буржоазния лагер, чийто слух беше свикнал на „изтънчени“ слова, направиха иронична гримаса и мълчешком я отминаха: „болшевишка пропаганда"... А хората, от чието име говореше поетът, приеха поезията му като откровение. Лявата критика я отбеляза като новаторско явление. Георги Бакалов писа: „Радевски разрешава на практика въпроса за партийността на поезията. Именно това отношение неговата сбирка стои на по-горен етап от сбирката на Смирненски. Както някога ние възторжено поздравихме сбирката на Христо Смирненски „Да бъде ден!" като празник на улицата на пролетарската поезия, така днеска в стихосбирката на Христо Радевски „Към партията" ние с радост трябва да посочим най-високия пункт, до който в тоя момент е достигнала нашата пролетарска поезия." По-късно и Тодор Павлов високо оцени поезията на Радевски. За стихосбирката му „Пулс“ и Никола Вапцаров написа възторжен отзив. Времето е най-неподкупният съдник за художествените ценности и неговата B И дума е безапелационна. А половин столетие е достатъчен срок да се утвърди или отрече едно творческо дело, каквото е поезията на Христо Радевски. Историята по най-категоричен начин потвърди, че вярата в жизнената правда на комунистическия идеал, във великата мисия на партията не е била безплод на мечта, а реална перспектива. Затова стиховете на Радевски, посветени директно на партията, останаха да живеят в превратностите на времето. И трябва веднага да се каже, че те живеят не само защото са тематично партийни, а защото комунистическата мечта в тях е изразена със средствата на истинската поезия от един оригинален творец. Може би странно звучат на съвременния млад читател категоричните твърди тонове, в които почти не се долавя интимна, „дебеляновска“ нотка. Да, действително, в онова вълче време поетът е станал трибун на голямото народно чувство на признателност към партията, която ръководи революционната освободителна борба.

Когато преди 90 години през август 1891 г. на легендарния връх Бузлуджа се бяха събрали първите пионери на социалистическото движение, за да заложат организационните основи на партията на българския революционен пролетариат, Д. Благоев бе единодушно признат за неин ръководител. Със своята солидна марксическа подготовка и всестранна култура той мъдро и проникновено още там, на Бузлуджа, очертава непосредните и перспективни задачи на новата социалдемократическа партия - прераснала по-късно в комунистическа, - за да остане неин ръководител и идеолог до края на плодотворния си жизнен път. В продължение на повече от три десетилетия той обосновава обществено-политическите, философските, културно-историческите принципи на социалистиче ското движение, създава бележити трудове в различните области на обществознанието, сочи пътищата, по които ще се развива и съзрява социалистическата революция в нейната всеобхватност, в социално-икономическата и културнодуховната област. Пръв организатор и идеолог на българската работническа класа, той е тряб вало да разорава непокътнати целини, да преодолява много предубеждения, да разобличава и отблъсква противодействия от различни страни, за да подготви почвата и хвърли семето на социализма, на марксическото учение. Едно учение, което тепърва е трябвало да си пробива път, и то в страна, изостанала в своето обществено-икономическо развитие, в която младата буржоазия се е стремяла да утвърди своето господство във всички области на живота. Наред с другите форми на познание Д. Благоев твърде отрано е осъзнал и неизмеримо голямата роля на художественотворческата дейност, на литературата за формиране на ново мировъзрение, на хора с ново отношение към житейските проблеми. И се заема с рядка последователност и творчески размах, с научна вглъбеност и историческа далновидност да обосновава и утвърждава една нова литература и култура, насочени да революционизират съзнанието на обществото, да съдействуват за формиране на нови материалистически концепции относно социално-икономическите, философско-нравствените, художествените процеси и в национален, и в по-общ идеологически план. Затова Благоев днес живее в съзнанието на поколенията не само като практически организатор и ръководител на партията на българския революционен пролетариат, но и като проникновен автор на множество трудове по най-актуалните социално-икономически, обществено-политически, културно-исторически проблеми на времето.