Резюме
През 1860 г., вече широко известен като автор на „Записки на ловеца" и няколко драми, на разкази и повести за „излишните хора“, преживял шумния успех на „Рудин“ и „Дворянско гнездо“, И. С. Тургенев публикува своя трети роман - В навечерието". Романът предизвиква истинска буря сред Литературната критика, цял порой от рецензии, в които централно място заема Инсаров. Писател, проникнал дълбоко в духовния живот на руската интелигенция, в ней ните сложни идейни търсения, Тургенев е избрал за главен герой на новата си творба един българин. Критиците оглеждат придирчиво пришелеца и решават почти единодушно: образът на Инсаров е блед, схематичен, липсва му жизненост. Сравнението с предшествуващите два романа на Тургенев, както и с последвалите- Бащи и деца“, „Дим“, „Целина" дава сякаш право на критиците. Инсаров наистина не е обрисуван с онази плътност, с онази убедителност на всеки детайл, които поразяват у героите на Тургенев. На читателя от шестде сетте години на миналия век в този образ е липсвало и онова сходство с ярки фигури в духовния живот на руското общество, което им е давало възможност да отгатнат кого е изобразил“ авторът. И съвременните литературни историци e цитират често признанието на Тургенев, че неговите герои винаги имат прототип. Позовават се на ръкописите на романиста, от които става ясно, че той започвал работата си от списък на героите. Срещу всяко име е обозначавал лицето, послужило за основен прототип. В процеса на творчеството Тургенев евплитал черти на характера, идейните възгледи, жизнената съдба и на други хора, за да създаде типичен образ на представител на руската интелигенция. В многобройни изследвания са разкрити прототиповете на повечето от Тургеневите герои. Така Ю. Г. Оксман и Е. И. Кийко сочат, че в „Дим" в образа на Губарьов откриваме черти от биографията и възгледите на Н. П. Огарьов. 1 Г. Н. Антонова доказва, че прототип на Михалевич от „Дворянско гнездо" е известният лите ратурен критик Аполон Григориев. 2 Можем да си представим колко познати и разбираеми са били героите на Тургенев за тогавашните читатели и най-вече за критиците. Сред прототиповете 1 И. С. Тургенев, Полное собрание сочинений и писем в двадцати восьми томах, т. IX, М. - Л., 1965, стр. 508-510. • Г. Н. Антонова, „Дворянское гнездо". О реальных истоках образа Михалевича", Тургеневский сборник. Материалы к полному собранию сочинений и писем И. С. Тургенева, т. У стр. 228-235. Вж. също: А. Mazon, Manuscrits parisiens d'Ivan Tourguénev, Paris, 1930. 6 Сп. Литературна мисъл, кн. 5 81 мнозина са били техни познати, хора от същата среда. Много по-лесно от нас сега са долавяли читателите всяка отсянка в полемиките на героите, всеки нюанс, издаващ отношението на автора към тях. Затова нищо чудно, че Инсаров е пред извикал известно объркване и недоволство. В списание „Ново време" М. Дараган пише: „Бихме искали да видим Инсаров като активна личност, сред българските патриоти, да разберем как емис лел да действува и как - по отношение на делото, за което се бори - се проя вява неговият характер, ум, воля. "1
Един българин в руската литература
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:81-89Брой страници9ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Лиляна Минкова
- Инверсия:
-
ИнституцияInstitute for literature, BAS
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеПрез 1860 г., вече широко известен като автор на „Записки на ловеца" и няколко драми, на разкази и повести за „излишните хора“, преживял шумния успех на „Рудин“ и „Дворянско гнездо“, И. С. Тургенев публикува своя трети роман - В навечерието". Романът предизвиква истинска буря сред Литературната критика, цял порой от рецензии, в които централно място заема Инсаров. Писател, проникнал дълбоко в духовния живот на руската интелигенция, в ней ните сложни идейни търсения, Тургенев е избрал за главен герой на новата си творба един българин. Критиците оглеждат придирчиво пришелеца и решават почти единодушно: образът на Инсаров е блед, схематичен, липсва му жизненост. Сравнението с предшествуващите два романа на Тургенев, както и с последвалите- Бащи и деца“, „Дим“, „Целина" дава сякаш право на критиците. Инсаров наистина не е обрисуван с онази плътност, с онази убедителност на всеки детайл, които поразяват у героите на Тургенев. На читателя от шестде сетте години на миналия век в този образ е липсвало и онова сходство с ярки фигури в духовния живот на руското общество, което им е давало възможност да отгатнат кого е изобразил“ авторът. И съвременните литературни историци e цитират често признанието на Тургенев, че неговите герои винаги имат прототип. Позовават се на ръкописите на романиста, от които става ясно, че той започвал работата си от списък на героите. Срещу всяко име е обозначавал лицето, послужило за основен прототип. В процеса на творчеството Тургенев евплитал черти на характера, идейните възгледи, жизнената съдба и на други хора, за да създаде типичен образ на представител на руската интелигенция. В многобройни изследвания са разкрити прототиповете на повечето от Тургеневите герои. Така Ю. Г. Оксман и Е. И. Кийко сочат, че в „Дим" в образа на Губарьов откриваме черти от биографията и възгледите на Н. П. Огарьов. 1 Г. Н. Антонова доказва, че прототип на Михалевич от „Дворянско гнездо" е известният лите ратурен критик Аполон Григориев. 2 Можем да си представим колко познати и разбираеми са били героите на Тургенев за тогавашните читатели и най-вече за критиците. Сред прототиповете 1 И. С. Тургенев, Полное собрание сочинений и писем в двадцати восьми томах, т. IX, М. - Л., 1965, стр. 508-510. • Г. Н. Антонова, „Дворянское гнездо". О реальных истоках образа Михалевича", Тургеневский сборник. Материалы к полному собранию сочинений и писем И. С. Тургенева, т. У стр. 228-235. Вж. също: А. Mazon, Manuscrits parisiens d'Ivan Tourguénev, Paris, 1930. 6 Сп. Литературна мисъл, кн. 5 81 мнозина са били техни познати, хора от същата среда. Много по-лесно от нас сега са долавяли читателите всяка отсянка в полемиките на героите, всеки нюанс, издаващ отношението на автора към тях. Затова нищо чудно, че Инсаров е пред извикал известно объркване и недоволство. В списание „Ново време" М. Дараган пише: „Бихме искали да видим Инсаров като активна личност, сред българските патриоти, да разберем как емис лел да действува и как - по отношение на делото, за което се бори - се проя вява неговият характер, ум, воля. "1