образа

Историческият жанр в младата съветска литература се ражда в отговор на огромния интерес на читателите към историческото минало, към онова време, в което се утвърждават основните черти на руския национален характер и се крият корените на неотдавнашната победа на народа над царизма. Революционната действителност тласка писателите към изобразяване на такива революционни кризиси, които са имали решаващо значение за страната и народа. Съветската художествена литература не само възприема най-добрите традиции на класическата, но и развива нови страни от художественото виждане и осмисляне на света на основата на метода на социалистическия реализъм и марксистколенинския мироглед. Едва в съветската литература се осъществява предвижда нето на В. И. Ленин за пролетарската литература: „Това ще бъде - писал Ленин през 1905 г. - свободна литература, която ще оплодотворява последната дума на революционната мисъл на човечеството с опита и живата дейност на социалистическия пролетариат, която ще създава постоянно взаимодействие между опита на миналото... и опита на настоя щето...1 Авторите на исторически произведения се интересували от съотношението Между миналото и настоящето и историческата перспектива, определящи актуалността на произведението, неговия жизнен смисъл и съдържание. В живите об- рази на своите герои те търсели и разкривали приемствената връзка между миналото и настоящето на народа: как в борба с класовите врагове и чуждите завоеватели руският народ е създавал своите освободителни традиции. Стремежът на писателите да обяснят „родословното дърво" на революцията по думите на М. Серебрянски обяснява особения за съветската литература интерес към селските въстания под ръководството на Степан Разин, Иван Болотников, Еме лян Пугачов. Темата за революционната борба на селяните в миналото заела 38 широко място през 20-те - 30-те години, когато се зародил, укрепнал и утвърдил съветският исторически роман.

Йордан Йовков ни е оставил забележителна изповед за важна страна от творческия процес у него: „Не съм написал нито една работа, в основата на която да не стои действително преживяване. Имам добра памет, помня всичко. Почти всеки мотив отнасям към тоя пейзаж, дето съм бил, в тая среда, в която съм живял и която познавам. Вън от тях нищо не мога да напиша. Признания за наблюдавано и преживяно в живота като основа на творчеството Йовков прави по различни поводи. Тази особеност на създаване у него е забелязал Елин Пелин. Като говори, че собственият му начин на писане е друг, този писател изтъква определено: „У Йовков се чувствува през всичкото време, че зад всяко лице стои жив човек, зад всеки момент, положение в разказа стои действително преживяване, спомен из личния живот или нещо разправено или чуто от някого. y Това обаче съвсем не означава, че у Йовков имаме натуралистично възпроизвеж B дане на живота. Когато е чел романа на Джек Лондон „Мартин Идън", той е съзрял неговия главен герой писател, важни прилики със себе си. Подобно на Мартин Идън и той се придържа към наблюдаваното в живота, но едновременно с това също така прави творчески „допълвания" към него: „Например там, дето (Джек Лондон - б. м., В. В.) говори за реализма на Мартин, който пишел само това, което познавал от опит, но в същото време не избягва да съчетава тоя реализъм с красотата на фантазията и измислицата. "3 Нещо повече: Йовков открито се противопоставя на всяко надценяване на „факта“. Негодува по повод постановки на български пиеси театъра, като критикува натуралистичното изпълнение на актьорите: „Сякаш се стараят да направят всичко тъй, както е в действителност. Забравят, че се касае за изкуство, за театралност, за стилизуване, за художествено пресъздаване. Копират нищо повече." Срещу всичко това Йовков заявява: „Аз съм петимен да получа поня кога „поезията на цялото" в постановките на българските пиеси. А това ще рече да се разкрие онова, което надраства наличното в живота, подчинява го на художестве ната идея. И затова Йовков иронизира критика, който обявявал за действителни лица неговите герои дядо Давид и Сали Яшар от „Песента на колелетата", и категорично заявява, че не е имало такива действителни лица