буквите

На съчинението на Черноризец Храбър „За буквите“ е отредено почетно място сред творбите на старата българска литература. То е общопризнато като един от най-интересните и най-ценни паметници, създадени в средновековна България. Тази малка по обем творба отразява изключително важен момент от историята на славянството - зараждането на българската и славянската цивилизация, борбата за утвърждаване на славянската писменост и култура. Успоредно с възхвалата на славянските писмена старобългарският автор е целил да възвеличи делото на солунските братя и най-вече на Константин-Кирил. Дълбоката почит и голямата признателност на книжовника към гениалния славянски първоучител превръща тази творба в апология на делото на Константин Философ. B Успоредно с богатата хомогенна ръкописна традиция на „За буквите“ на научния свят отдавна е позната една южнославянска преработка на паметника (1). Съществува и още една преправка на тази творба. Възникнала е в руска среда изпод перото на руски книжовник - адаптатор (преправач). Два от ръкописите, които е засвидетелствувана - Троицки (нататък Тр) от началото на XVI в. и Синодален № 687 (нататък С) от чачалото на XVII в. са отдавна известни в науката (2). На тях обаче не е обърнато достатъчно внимание, техният текст не е бил предмет на специално филологическо проучване. Оттук произлиза и неточ ната им класификация - Тр бива включен между преписите от компактното ядро на Храбровата ръкописна традиция, а С - макар и да предава текст, твърде бли зък до този на Тр, бива отнесен към онези текстови фрагменти, засвидетелству вани в различни руски ръкописи, които доказват голямото влияние на „За буквите“ върху старата руска литература (3). Освен в цитираните два преписа същата преправка откриваме и в още един неизвестен досега ръкопис - препис № 224 - II, руски скоропис от края на XVII в., от сбирката на Михаил Погодин (нататък П) (4). Тези три преписа са изключително важни, защото хвърлят нова светлина върху съдбата на Сказанието сред източните славяни. Компактното ядро на Храбровата ръкописна традиция - над 65 пълни преписа, с вярно препредаден текст, бе създало убеждението, че всички руски кни жовници са се отнесли с особена почит към „За буквите“, че са се старали да пре дадат текста на творбата максимално точно, без да променят първичната му семантично-лексикална, идейна и композиционна същност. Текстът, засвиде телствуван ни в преписите Тр, С и П, до известна степен опровергава това убеждение.