Черноризец

Трудът К. Куев за Черноризец на проф. Храбър е резултат на няколкогодишна изследователска работа, респектираща с обхвата и дълбочината на проучванията, с плодоносното уважение към „черните" текстологически занимания, с всестранното познаване на всяка стъпка от движението на славистич ната мисъл в тази област. Негови предвестници бяха редица по-малки публикации на автора, които набелязаха някои от основ ните проблемни звена на бъдещата книга. На фона на научната литература за бележития старобългарски писател, създавана за период от близо 150 години (началото и поставя, както е известно, К. Калайдович в 1824 г.) и включваща значителен брой ценни работи - но работи частично осветляващи въпросите около Храбър - изпъква монографичният характер на труда на Куев. Композиционно книгата е разделена на две разнородни части - литературно-историческо изследване и издание на Сказанието по 73 преписа, от които 67 съдържат целия му текст. Но за общия и дух, за облика и на нова дума на филологическата наука се е оказал рещаващ синтезът на литературноисторическата и текстологическата осведо меност на автора - неоспорим залог и едновременно с това мярка, показател на действителната и стойност. Трудно е да се каже дали има водещ фактор в това единство на взаимно допълващи се познания; практически по-важното е, че обнародваните за първи път 57 преписа разширяват значително кръгозора на литературния историк, подсказват нови постановки на въпросите, коригират или затвърдяват установени вече положения.

На съчинението на Черноризец Храбър „За буквите“ е отредено почетно място сред творбите на старата българска литература. То е общопризнато като един от най-интересните и най-ценни паметници, създадени в средновековна България. Тази малка по обем творба отразява изключително важен момент от историята на славянството - зараждането на българската и славянската цивилизация, борбата за утвърждаване на славянската писменост и култура. Успоредно с възхвалата на славянските писмена старобългарският автор е целил да възвеличи делото на солунските братя и най-вече на Константин-Кирил. Дълбоката почит и голямата признателност на книжовника към гениалния славянски първоучител превръща тази творба в апология на делото на Константин Философ. B Успоредно с богатата хомогенна ръкописна традиция на „За буквите“ на научния свят отдавна е позната една южнославянска преработка на паметника (1). Съществува и още една преправка на тази творба. Възникнала е в руска среда изпод перото на руски книжовник - адаптатор (преправач). Два от ръкописите, които е засвидетелствувана - Троицки (нататък Тр) от началото на XVI в. и Синодален № 687 (нататък С) от чачалото на XVII в. са отдавна известни в науката (2). На тях обаче не е обърнато достатъчно внимание, техният текст не е бил предмет на специално филологическо проучване. Оттук произлиза и неточ ната им класификация - Тр бива включен между преписите от компактното ядро на Храбровата ръкописна традиция, а С - макар и да предава текст, твърде бли зък до този на Тр, бива отнесен към онези текстови фрагменти, засвидетелству вани в различни руски ръкописи, които доказват голямото влияние на „За буквите“ върху старата руска литература (3). Освен в цитираните два преписа същата преправка откриваме и в още един неизвестен досега ръкопис - препис № 224 - II, руски скоропис от края на XVII в., от сбирката на Михаил Погодин (нататък П) (4). Тези три преписа са изключително важни, защото хвърлят нова светлина върху съдбата на Сказанието сред източните славяни. Компактното ядро на Храбровата ръкописна традиция - над 65 пълни преписа, с вярно препредаден текст, бе създало убеждението, че всички руски кни жовници са се отнесли с особена почит към „За буквите“, че са се старали да пре дадат текста на творбата максимално точно, без да променят първичната му семантично-лексикална, идейна и композиционна същност. Текстът, засвиде телствуван ни в преписите Тр, С и П, до известна степен опровергава това убеждение.

Авторката пристъпва към пълен анализ на всички познати днес преписи - от XIIIXIV в. до XIX в., в резултат на което те биват обособени като хомогенна традиция (75 преписа), българска преправка на творбата (2 преписа) и руска преправка (3 пре писа). Палеографските данни и датировката на преписите са възприети според монографията на проф. К. Куев. В хомогенното яд ро на ръкописната традиция, която се приема за компактна, „затворена“, се очертават три разклонения - а, в и у, всяко от които носи свои специфични черти. Ето по какъв начин авторката определя метода, чрез който са анализирани и класифицирани преписите: „Критическото сравняване на преписите, както вече беше изнесено, води до обединяването им в групи въз основа на засвидетелствуваните в техния текст обединяващи грешки, а понякога и само характерни разночетения или обновления" (с. 35). А. Коссова подчер тава, че всяко разклонение носи свои отличи телни разночетения, които едновременно са обединяващи и разединяващи - от една страна, общ произход на преписите от всяко разклонение и от друга, изключване на възмож ността те да са преднамерено коригирани от преписвачите. Правилно е отбелязано, че трите разклонения в ръкописната традиция са резултат от естествения развой на преписването на творбата и не представляват целенасочено прередактиране на текста. Текстологическото сравнение е извършено прецизно, като се следват строго и последователно методологическите принципи, избрани от авторката. Изнесени са редица интересни и важни за историята на текста на „За буквите" наблюдения, подкрепени с добре подбрана аргументация. Тук могат да се посочат резултатите от сравняването на Московския препис със Соловецкия препис № 913, които убедително доказват, че последният е копие на Московския препис. Не по-малко убедителен е анализът на Вроцлавския препис, запазен според публикацията на О. О. Бодянски, както и сполучливото определяне на копията на Лаврентиевия препис - Барсовия и Инокентиевия. В края на този раздел, озаглавен „Устройство на ръкописната традиция", е поместена схемата на съотношението между всички преписи от хомогенното ядро, която дава възможност нагледно да се види мястото на всеки от тях в ръкописната традиция.