Библиографски раздел

Типологични аналогии на Нощем с белите коне с романите Кипенберг на Дитер Нол и Хомо фабер на Макс Фриш (Наблюдения върху някои преводи от немски език)

Free access
Статия пдф
3118
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Типологичните аналогии принадлежат към предмета на сравнителното литературознание, което изследва двете страни на всеобщия литературен процес: особеностите на националните традиции и условия и междулитературните връзки. Този клон на литературната наука се разви бързо през последното десетилетие. От началото и средата на 60-те години насам взаимното влияние и връзките между националните литератури все повече излизат на преден план в сферата на марксисткото сравнително литературознание, при което се вземат пред вид новите условия на развитие на световната социалистическа система и постоянно нарастващият дял на социалистическите литератури в световния литературен процес. Изследванията в областта на българско-немските литературни отношения обхващат доста дьлъг период. У нас се появиха няколко студии, посветени на рецепцията на класическата немска литература (Гьоте, Хайне, Т. Ман и др.) в Бъл гария. Налице са статии за възприемане на литературата на ГДР в България и на българската литература в ГДР. Същото не може да се каже за останалите немскоговорещи писатели или обратно - за българската литература в останалите немскоговорещи страни. Взаимните връзки между литературите на ГДР и България са облагодетелствувани от подобното развитие на двете страни от социалистическата общност. Общият им път към социализъм, сближаването на техните национални култури и сътрудничеството в духовната сфера се проявяват и чрез някои паралелни линии на развитие на националните им литератури. Т

Библиографски раздел

Черноризец Храбър и Паисий Хилендарски - исторически и литературни аналогии

Free access
Статия пдф
3154
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Темата „Черноризец Храбър и Паисий Хилендарски - исторически и ли тературни аналогии" се налага както от необходимостта за проучване на домаш ните извори на първия български възрожденец при написване на неговата зна менита „История славянобългарска", така и като съществен момент от големия и важен научен проблем за връзките и приемствеността между Средновековие иВъзраждане, между стара и нова литература. Всепризнато е, че Паисий Хилен дарски е кръвно свързан с предшествуващата го литературна традиция, че един от най-мощните фактори за неговото формиране и израстване като родоначал ник на Българското възраждане и на новата българска литература е дълбокото му сродяване с най-добрите постижения на българския творчески гений през средните векове. Макар със своя историографски труд той да е изразител на ново световъзприемане и нова идейност, в него ясно се долавя присъствието на унаследеното от старобългарската литература като фактология, подход, от ношение, осмисляне, формални белези и т. н. За съзнателно търсената и грижливо осъществена връзка с книжовната про дукция на неговите предшественици свидетелствува самият Паисий Хилендар ски в нееднократните си признания: „Азь вьси монастири стогорские истражих, где имеють болгарски стари книги и црски превелегии, такожде по Болгара по много мѣста..."1 или „Въ наши рукописи много книги и превѣлегии тако бретает се испрво писано како и написа се и начала зде" (с. 61). Науката вече има сериозни успехи в проучването на домашните и чуждите литературни извори на Паисиевата история. В изследванията на редица учени се сочат конкретни текстови паралели между „История славянобългарска“ и използуваните от нейния автор български, латински, сръбски, руски, полски гръцки и други съчинения и се изнасят ценни наблюдения върху начините на заим ствуване и използуване на заетия градивен материал, върху творческото му ос мисляне и подчиняване на авторските задачи.