кръжец

През 40-те години на XIX в. в Одеса получават образование много български младежи - Добри Чинтулов, Найден Геров, Захари Княжески, Ботьо Петков, Илия Грудов, Никола Михайловски, Иван Богоров, Димитър Михайловски, Никола Касапски, отец Натанаил, Сава Филаретов, Димитър Мутев, Елена Мутева, Васил х. Берон и др. Престоят в Одеса е времето на тяхното политическо и нравствено възмъжаване, на приобщаване към богатите традиции на руската литература и култура. В такава среда укрепва родолюбивото им чув ство, засилва се желанието да се допринесе нещо за отечеството. В резултат на непосредствените контакти с руската образованост и култура, на владеещата сред българите в Одеса атмосфера на патриотични настроения у младите се изгражда самочувствието на личности, които са призвани да съдей ствуват за възхода на българското просветно дело. По думите на 19-годишния тогава Найден Геров: „Одесса с много работи дава нам добри надежди за нашата писменост. Каквото духовните, така и мирските училища Одесски от ден на ден се пълнят с млади Българе... Всякой според силата си заляга да преведе или сочини нещичко, за да го принесе на съотечествениците. Може да рече человек, че в одеските училища зреят такива подове, от които скоро щем можем да вкусим духовна сладост. e С дейността на одеските българи - Васил Априлов и Николай Палаузов - свързано развитието на просветното дело в България - неговото начало и бъдеще. И убеждението на Априлов, че българите „от братята си руси могат да получат всякаква помощ за просвещението си" - определя всички прояви на неговата активна дейност. Вдъхновение и повод за това дава запознаването с руския историк българофил" Юрий Венелин, а кратката, но много ценна за нашата история преписка между Априлов и Венелин илюстрира мащаба на културната мисия на този родолюбец.