В прекрасния свят на поезията от Младен Исаев

Младен Исаев привлича читателя още с наслова на книгата си. И не може да не пре дизвика интерес труд, създаден от творец с доказано обществено признание, който споделя своя опит. За художествената литература непрекъснато се издават изследвания и всяко от тях е създадено с намерението на автора да проникне до своеобразието на такова древно и постоянно обновяващо се изкуство, каквато е поезията. Младен Исаев е успял да постави и обясни съществени проблеми за литературната наука, въпреки че изглеждат многообразни. Трудно може да се каже каква е в същност жанровата форма на книгата му. Тя не е толкова литературна критика, нито пък литературна история в познатия ни смисъл, колкото литературна публицистика от найзначителен вид. Сам авторът определя труда си като сборник от 152 очерци и есета, но в него са намерили място и слова, произ несени по различни поводи, както и статии. Но не толкова външната форма е важна, колкото духът, патосът на поместените ма териали. В тях се срещат особености, които отреждат място на книгата в оня раздел на литературознанието, наричан литературна публицистика (или, както Т. Павлов се изразява, литературна политика). М. Исаев се стреми да обоснове конкретните задачи на лириката (още повече, че част от материалите са написани преди деветосептемврий ската победа и са откликвали на принципни за литературното развитие въпроси). Във всички материали се долавя неговото пре мислено и преживяно отношение към литературното ни развитие. Получило се е това, което наричат точност на литературната наука, без да са използувани математически методи. Тази точност е налице там, където М. Исаев е успял да изтъкне индивидуалното своеобразие на разглежданите и утвържда вани от него автори. На отделни места все още се долавят постановки, господствували в литературознанието ни, когато са писани статиите или словата (критическият реализъм например е обяснен според старите понятия на литературната наука, обявен е за направление, чиито представители нямат определени идеали и не виждат сили, способни да противодействуват на буржоазното общество). Но тези отделни недостатъци, които не могат да изменят общото положително впечатление, изчезват съвсем под въздействието на чистия, обработен, ритмично и емоционално осъществен израз, който превръща всеки отделен материал едва ли не в художествено четиво. Това качество на книгата увлича читателя и той разбира, че обаянието, което го обхваща, се дължи на творческия подход, както и на дълбоката вътрешна убеденост на автора. Подредбата на материала в четири раздела навежда на мисълта, че е търсен общ замисъл: в що е поетичното като естетическа категория и каква е неговата проява при отделни видни поети. Но и при този общ замисъл се открояват два кръга проблеми, особено важни за нас: първо, в що е съвре менната специфика на поезията и, второ, какво са допринесли за възхода на литературата отделни автори, обикнати от М. Исаваев като майстори на поетическото творчество. И в това е най-голямата значимост на неговата книга, защото в нея е изложена една убедителна от гледище на марксизма концепция за лириката.