Идейният

Ботев е личност, в чиято гръд гори прометеевски огън, огънят на свободата. Той се ръководи в живота от големи страсти - силно обича и мрази, държи ни всякога в света на вдъхновени революционни идеи. И когато пише за любовен копнеж, за ревност, и когато изразява някаква житейска тревога, мисълта му преминава отвъд границите на тясно лич ното. Неговият дух се вслушва напрегнато в по-други звуци от ония, които привличат душата на влюбения в себе си човек. Примамен е от подруги видения от онези, които безпокоят обикновената личност. Можем да кажем: скъпо му е онова, което е присъдено от историята, влече го онова, с което е представител на човечеството. И поезията му взе Висоти, неподозирани преди него.