ранния

На 29. VI.1972 г. в Института за литература при БАН се състоя публична защита на дисертацията на редовната аспирантка Магдалена Иванова Шишкова на тема: „В идейния и художествен свят на ранния Дими тър Талев" за присъждане на научна степен ,,кандидат на филологическите науки На защитата присъствуваха членовете на Научния съвет при Института за литература, научни сътрудници от Института за литература и Института по балканистика, преподаватели от СУ „Кл. Охридски", редактори от издателство „Български писател", синът на писателя Братислав Талев, граждани. Научният ръководител проф. Ефрем Ка ранфилов сподели своите впечатления за дисертационния труд и за цялостната работа на Шишкова. Той подчерта, че избра ната тема се натъква на следните сериозни трудности: проследяването на процеса на израстването на един среден" писател до равнището на виден представител на нашата култура е проблем, отговорен и задължаваш. В съвременната научноизследователска литература - продължи той - липсват каквито и да е опити за осветляване дейността на Талев преди Девети септември, а онова, което е писано тогава, не е издържано от Марксистко-ленинска гледна точка. Дисертантката е проявила голяма самостоятелност, тъй като разгледаният период предлага важни политически проблеми и изисква задълбочен анализ на идейните заблуди и слабости на писателя, налага основно проучване на сво люцията на мирогледа и метода му, която закономерно го довежда до ония художе 149 ствени висоти, приобщили го към най-значителните достижения на съвременния литературен процес. Особено изпитание представлява и македонският въпрос - изключи телно сложен в политически, обществен и идеологически аспект. Според проф. Каранфилов преодоляването на тези сериозни трудности изисква голяма нравствена смелост и дисертантката я е проявила.

Странно за е, че досега в нашето литературознание почти не е разисквана темата взаимоотношенията между П. К. Яворов и К. Христов. Нямам предвид житейските отношения, каквито те почти не са имали поради редица причини, а евентуалните творчески взаимодействия и влияния. Яворов и К. Христов са най-значителните дебютанти в българската поезия през последното десетилетие на XIX в., заели по-късно предно място в новата ни литература. Фактът е знаменателен не с това, че дебютът им съвпа да с прословутия fin du siècle, ознаменуван от апогея на символизма, а с обстоятелст вото, че и у нас краят на столетието е свързан със сложни трансформационни процеси в областта на литературата. Това е началото на българския модернизъм, свързано новата естетическа линия на сп. „Мисъл“, начело на което стои д-р Кр. Кръстев. Интере сът към тази значителна, ала сложна и противоречива фигура в нашия културен живот от недалечното минало е продиктуван от стремежа тя да получи по-точна марксическа оценка след няколко десетилетия едностранчива и преднамерена интерпретация. Но в случая д-р Кръстев ни интересува не сам за себе си, а във връзка с дебютиралите към края на столетието К. Христов и Яворов. C Доброжелателното отношение на главния редактор на сп. „Мисъла към двамата неизвестни млади поети в никакъв случай не е случайност. То не е и литературно меценатство в традиционния смисъл на думата, макар че тази дума е съвсем намясто, когато трябва да се характеризира личното участие на д-р Кръстев в живота на двамата поети през този период. Независимо от това как се развиват впоследствие отношенията на критика с всеки един от тях, по времето, когато дебютират, той е техният найвлиятелен покровител и поддръжник. Малко известен факт е, че петмесечният престой на К. Христов в Неапол в началото на 1897 г. е станал възможен благодарение на активното застъпничество на д-р Кръстев. Този престой в Италия, на който дължим появата на втората стихосбирка на К. Христов „Трепети" (а според предварителното условие младият поет е трябвало да преведе и Байроновата мистерия „Каин"), изиграва много съществена роля в творческото укрепване на неговия талант. Неоценима е заслугата на д-р Кр. Кръстев за професионално-творческото съзря ване и на Яворов. След като никому неизвестният телеграфист от провинцията сътруд ничи на сп. „Мисъл“ в продължение на две години (1897-1899), с активното съдей ствие на д-р Кръстев и П. П. Славейков в началото на столетието той бива преместен в София и не след дълго получава статут на професионален литератор. Покровителствувайки талантливи млади поети, главният редактор на сп. „Мисъл не е задоволявал някаква лична суета. Той е провеждал - според разбиранията и възможностите си - една целенасочена литературна политика, чиято основна задача е била дискредитирането на смятаната от критика за остаряла Вазова поетика и извеж дането на българската литература към общоевропейски хоризонти.

I discuss here Shklovsky's theory of estrangement formulated in a number of texts written before the October Revolution of 1917. The concept of estrangement can only be grasped if the early Shklovsky is placed in his proper context, that of World War I; we need to begin to see him as an author shaped by the War and participating in the larger constellation of brilliant European essayists who responded to this momentous event. To this end, the article draws parallels between his writings and those of Ernst Juünger and Georg Simmel. More importantly, it uncovers the conservative aspects of Shklovsky's theory of estrangement and analyses his contradictory attitude to democracy and modernisation. The final section traces the fortunes of Shklovsky's concept of estrangement at the hands of its most significant critics, Brecht and Marcuse.