Submitted on

Методологически проблеми на литературна история

Библиографски раздел
Методологически проблеми на литературната история

Към въпроса за обема на понятието „старобългарска поезия”

Free access
Статия пдф
2303
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изслушаните вече няколко доклада на семинара не само поставиха много съществени въпроси на литературната ни история и засвидетелствуваха професионалната компетентност на своите автори, но същевременно очертаха сложната методологическа ситуация, в която попада съвременното литературознание при опита си да конструира модела на една национална литературна история. Набелязват се проблемите на продължителна - с всички изгледи да бъде и плодотворна - дискусия на различни равнища: от принципите на хронологизация и периодизация на отделни литературни явления и процеси до най-сбщите теоретико-методологически и естетически проблеми на литературния процес. Подготвителните изследвания за написването на многотомна история на българската литература очевидно се насочват не само към проучване на т. нар. „бели полета“, но и към една критика на способността за съж дение върху литературата. Такъв е според мене смисълът на остро поставения въпрос, каква трябва да бъде новата многотомна история на българската литература. Споделям и затова ще цитирам принципната формулировка на Б. Ничев, че в нашия разговор става дума „за литературна история, която се съобразява със съвременното равнище на марксическата наука, и, от друга страна - без всякакво предубеждение да изхожда от своеобразието на самия литературен процес. Това може да бъде само история, при която литературата се разглежда като една отворена, развиваща се система, и то не обикновена система, а система ценностна, т. е. система от естетически стойности, система, при която не само и не главно хронологическият, но и аксеологическият, оце нъчният момент играе роля при класификацията, подбора и степенуването на явленията. Това значи, че отделните литературни явления - писател, творба, литературна група, течение, период и т. н. - би трябвало да се разглеждат в техните взаимоотношения и вътрешна функционалност с оглед законите и изискванията на самата система, с оглед на нейните потребности и вътрешната й логика. "
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Понятието за авторска личност през Българското възраждане

Free access
Статия пдф
3311
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Едно от характерните качества на старата литература е анонимността, отсъствието на понятието за автор и за индивидуален авторски стил. Старите ав тори почти никога не поставят името си под своите произведения, не съобщават никакви данни за себе си. Не авторската принадлежност, а жанрът на паметника определя литературния стил на произведението. В древността авторите си изработват и традиционен тип поведение, обезателно предписващ им преувеличена скромност, изявления за грешност, неученост, неспособност да напишат своя труд в съответствие с високите изисквания на читателя или със значителността на избраната тема. В житията става особено честа формулата за самопринизяване", когато авторът сравнява делото си с подвизите на възпявания светец, принизявайки себе си, чрез контрастното съпоставяне още по-ярко прославя свой свят герой. И Отличително свойство на новата литература е нарастването на личностното начало в нея, оформянето на развит авторски стил. Заедно с интереса към човешката личност през периода на Възраждането във всички литератури, в това число и в българската, възниква новото схващане за образа на повествователя и пошироко - за личността на твореца изобщо. Разбира се, всяко понятие преминава през период на възникване, оформяне и накрая на широко разпространение. Не е безинтересно да се проследи еволюцията на едно от основополагащите понятия на литературната теория - понятието за авторската личност - в процеса на растежа, развитието и формирането на българската възрожденска литература, в хода на оформянето на мирогледа и творчеството, на литературните, публицистичните и критическите възгледи на българските писатели от сложна та, противоречива и необичайно привлекателна възрожденска епоха. Литературата на Ренесанса в Западна Европа е белязана с особен интерес към човешката личност. Освобождението на човека от оковите на схоластиката, суеверията и аскетизма е главна задача на европейските хуманисти. В славян- ските страни, където възрожденските проблеми се решават с временно закъс нение, в процеса на едно ускорено развитие, Възраждането фактически се слива с Просвещението и барока, сантиментализмът трудно се отделя от предромантиз ма и романтизма, а на смяна на просвещенския реализъм с енергични темпове шествува реализмът: в славянските литератури, в това число и в българската, интересът към човека, борбата за освобождение на личността решително се измества от интереса към положението на цели нации, към борбата за ос вобождение на своя народ.

Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Перспективата на ранния структурализъм в изследването на интонацията. Понятието фонична линия на Ян Мукаржовски

Free access
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Понятието за другостта в литературата на Романтизма от XIX век

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    La quête de l’autre est souvent associée, dans la littérature romantique, au mythe du barbare. L’homme du XIXe siècle est un passionné du voyage et, par conséquent, l’activité littéraire ne peut se concevoir que sous l’influence des pays que l’on visite. Las du monde dans lequel il vit, avide de sensations nouvelles et désireux d’entrer en contact avec les hommes d’ailleurs, l’écrivain romantique part à la découverte de l’Autre et le rencontre sur la terre de l’Orient. Etre naturel par excellence, débarrassé du social, vivant pleinement chaque instant de son existence, il constitue la figure essentielle de l’altérité et s’oppose à l’univers clos et prisonnier de ses règles que représente l’Occident. Le XIXe siècle permet, grâce au développement des échanges maritimes et à la modernisation des transports de côtoyer ces étrangers qui, jusque là ne nous étaient connus qu’au travers les livres. Ma conférence s’inscrit dans la perspective de ces nouvelles données et a pour ambition d’étudier la réaction des écrivains qui ne se contentent pas d’identifier l’Autre mais ambitionnent de le cerner et de le superposer à l’image de leurs semblables. Je propose donc de voir comment se forme, dans l’œuvre romantique, l’image de l’Autre, quels sont ses aspects fondamentaux, et d’appréhender l’approche que tentent les écrivains et qui les fait passer du stade de l’alter à celui de l’alter ego. Car la quête de l’autre n’est finalement qu’une autre façon de se découvrir.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Понятието за другия у Пол де Ман

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The text examines the radical change, which Paul de Man offers in the understranding of rhetoric. However, this change could be detected only in the process of a careful reading, because De Man doesn't develop it info a theoretical construction, doesn,t argue a new project of rhetotic. In De Man,s texts, rhetoric is not some specific language usage, as it has been regarded ever since Antiquity. It turns out that what De Man calls "rhetoric" is the place where language makes us absorbed in the infinite in our eyes regeneration and segmentation of its constituents, which we can affect in no way. At the end of the article we draw some conclusions from this concept of rhetoric, presenting non-traditional De Man's interpretations of the autonomy of the subject, literature, and literary criticism.
    Ключови думи
    понятието, другия
Subscribe to понятието