Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Понятието за другостта в литературата на Романтизма от XIX век

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    La quête de l’autre est souvent associée, dans la littérature romantique, au mythe du barbare. L’homme du XIXe siècle est un passionné du voyage et, par conséquent, l’activité littéraire ne peut se concevoir que sous l’influence des pays que l’on visite. Las du monde dans lequel il vit, avide de sensations nouvelles et désireux d’entrer en contact avec les hommes d’ailleurs, l’écrivain romantique part à la découverte de l’Autre et le rencontre sur la terre de l’Orient. Etre naturel par excellence, débarrassé du social, vivant pleinement chaque instant de son existence, il constitue la figure essentielle de l’altérité et s’oppose à l’univers clos et prisonnier de ses règles que représente l’Occident. Le XIXe siècle permet, grâce au développement des échanges maritimes et à la modernisation des transports de côtoyer ces étrangers qui, jusque là ne nous étaient connus qu’au travers les livres. Ma conférence s’inscrit dans la perspective de ces nouvelles données et a pour ambition d’étudier la réaction des écrivains qui ne se contentent pas d’identifier l’Autre mais ambitionnent de le cerner et de le superposer à l’image de leurs semblables. Je propose donc de voir comment se forme, dans l’œuvre romantique, l’image de l’Autre, quels sont ses aspects fondamentaux, et d’appréhender l’approche que tentent les écrivains et qui les fait passer du stade de l’alter à celui de l’alter ego. Car la quête de l’autre n’est finalement qu’une autre façon de se découvrir.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Средновековните кодове в модерната представа за Другостта (Евреите и ритуалното убийство на деца)

Free access
Статия пдф
5526
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Всяко поколение открива нещо свое във великите произведения и дори вечните" теми" възприема по своему, в зависимост от своеобразието на своята душевност, култура, интереси и т. н., т. е. „вкусът" на читателя е социално детерминиран процес, той е колкото личен, толкова и обществено зависим. Нещо повече! Днес във времето на ускореното развитие на социално-обществената, идейно-политическата и нравствено-етичната сфера на новото ни социалистиче ско общество, във времето на „ускореното развитие на литературата (култу рата)" тези процеси са много по-видими, по-ярки, по-натрапчиви. Всяко десетилетие има своите новости във формата на мислене, възприятие, оценки. И това нещо естествено. Трудно можем да приемем, че един млад читател ще възприема някое (което и да е то) художествено произведение подобно на свой връстник e от преди двадесет години. Подобни мисли ме вълнуваха, препрочитайки „Снаха" на Георги Караславов. Кой знае защо, още някога, в ученическите години, с известно вътрешно съ противление пишех в класните работи за Юрталана като за „отрицателен герой" и не вярвах много, че Севда е положителен персонаж“? Препрочитал съм многократно „Снаха“, гледал съм двете филмови адаптации, познавам театралния вариант на романа и не мога да се освободя от едно особено чувство. Нашият читател (зрител) приема трагедията на Юрталана не като историческа отживелица на характерен за епохата си тип на герой (тип на човешко поведение), а като лична драма. Зрителят (читателят) реагира спонтанно на всяка негова постъпка, реплика, жест. Спори с него, отрича орталановщината" му и отново го приема в себе си. Сякаш Юрталана се е превърнал (мисля, че е) във втория „зъл гений" в нашата литература подобно на своя не много далечен сродник Бай Ганьо. Биологически Караславовият герой може да бъде внук на Алековия. Но внукът носи много различия в характера си, сравнен този на своя дядо.

Subscribe to другостта