Средновековните кодове в модерната представа за Другостта (Евреите и ритуалното убийство на деца)

Всяко поколение открива нещо свое във великите произведения и дори вечните" теми" възприема по своему, в зависимост от своеобразието на своята душевност, култура, интереси и т. н., т. е. „вкусът" на читателя е социално детерминиран процес, той е колкото личен, толкова и обществено зависим. Нещо повече! Днес във времето на ускореното развитие на социално-обществената, идейно-политическата и нравствено-етичната сфера на новото ни социалистиче ско общество, във времето на „ускореното развитие на литературата (култу рата)" тези процеси са много по-видими, по-ярки, по-натрапчиви. Всяко десетилетие има своите новости във формата на мислене, възприятие, оценки. И това нещо естествено. Трудно можем да приемем, че един млад читател ще възприема някое (което и да е то) художествено произведение подобно на свой връстник e от преди двадесет години. Подобни мисли ме вълнуваха, препрочитайки „Снаха" на Георги Караславов. Кой знае защо, още някога, в ученическите години, с известно вътрешно съ противление пишех в класните работи за Юрталана като за „отрицателен герой" и не вярвах много, че Севда е положителен персонаж“? Препрочитал съм многократно „Снаха“, гледал съм двете филмови адаптации, познавам театралния вариант на романа и не мога да се освободя от едно особено чувство. Нашият читател (зрител) приема трагедията на Юрталана не като историческа отживелица на характерен за епохата си тип на герой (тип на човешко поведение), а като лична драма. Зрителят (читателят) реагира спонтанно на всяка негова постъпка, реплика, жест. Спори с него, отрича орталановщината" му и отново го приема в себе си. Сякаш Юрталана се е превърнал (мисля, че е) във втория „зъл гений" в нашата литература подобно на своя не много далечен сродник Бай Ганьо. Биологически Караславовият герой може да бъде внук на Алековия. Но внукът носи много различия в характера си, сравнен този на своя дядо.