Submitted on

1979 - Международна година на детето

Библиографски раздел
1979 - Международна година на детето

Проблемът за доброто и злото в детството

Free access
Статия пдф
2733
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Самата същност на литературата за деца и юноши може да се разглежда като едно своеобразно „двойно дъно" в търсенето на хуманизъм и етика в ли тературния процес, като докосване до ония добродетели и черти от народностния характер, които се явяват в своя синтезиран вид. Литературата за деца и юноши се явява част от процесите на самопознанието на нацията (респ. на класата). Кръгът на тези процеси не би могъл да се затвори докрай без нейното пъл нокръвно въздействие. В такъв аспект разглежданите въпроси подсказват нещо друго, загатват и за някои други функции на детско-юношеската литература. В отделни периоди, а и въобще тя играе ролята (или поне би трябвало да играе тази роля) на литературна дейност, която идва да се противопостави на фалша, скудоумието, външната показност, кухия патос и т. н. В редица случаи авторите „посягат" на детската душевност, на нейната кристална чистота одухотвореност, за да изведат на преден план своите най-възвишени нравствени идеали. Прекрасен пример в това отношение е Антоан Екзюпери и неговият „Малък принц“. Екзюпери възхвалява детството и в същото време в едно свое писмо изповядва: „Мразя епохата си с всички сили!" Ето двете крайности на духа - безкрайната мечтателност и грозната обществено-политическа действи телност, които един и същ творец трябва да осъзнае и понесе. При Андерсен по сходен начин звучат думите: „От действителността се ражда най-красивата приказка!" И Нашето общество се вглежда“ в детството, търси оптимизма на бъдещето в самата негова етика и чистота. Душевността на съвременното дете се превръ ща в средище, пресечна точка на изключително сложни социално-икономически, нравствени, битови, политически процеси и тенденции. Върху тази душевност оставиха и оставят следите си миграционните процеси с цялата тяхна сложност и необратимост, научно-техническата революция, промените и деформациите в природната среда и пейзажа, измененията в бита, изключителната интензивност на потока от информация, лабилните връзки в съвременното семейство, процесите на индустриализация на народното стопанство, промишлената обработка на земята и т.н. и т. н. И Самото съприкосновение на детското мислене с тези страни от социалното духовното ни развитие носи заряда на художествената условност, на докосва нето до реални неща с фантастична обхватност. Отношението към доброто и злото, справедливото и несправедливото, разбирани и осмисляни по „детски“; към красивото и грозното, осъзнати по „детски“, е съществена страна от процеса на търсене хуманизма на утрешния ден.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

„Детството е вълшебен свят...”

Free access
Статия пдф
2908
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Асен Разцветников и Емил Коралов издаваха едно вестниче „Весела дру жина". През 1940 г. ме поканиха да стъкмя нещо за него. Написах няколко разказчета. По-късно ти събрах и така стана книгата „Лакомото мече". 2 Основан през 1933 г., това еседмичен вестник за деца и юноши. Под разказите, повестите и преводите най-често се срещат имената на тримата редактори Асен Разцветников, Емил Коралов, Ценко Цветанов. Редовно сътрудничат Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Константин Константинов, Илия Волен, Ст. Ц. Да скалов, Тодор Харманджиев, Славчо Красински, Атанас Душков, Матвей Вълев и др., а в по-късните години и Асен Босев, Георги Авгарски, Петър Стъпов, Звез делин Цонев и др. Четем проза от Багряна и Дим. Пантелеев, а сред преводите откриваме автори като Л. Толстой, Оскар Уайлд, К. Чуковски, Зошченко... Стихове се печатат по-малко, често Вазов, а от съвременниците - Младен Исаев... Активно пише Лъчезар Станчев, който заедно с Ем. Коралов е редактор през последните години 1944—1946/7 г. Нарочно си позволих да изредя повече имена, те очертават атмосферата на изданието, сериозно списвано, привлякло за сът рудници известни български писатели. Във „Весела дружина“ на 13. Х. 1941 г. на първа страница се появява разказът „Наказаният ястреб" на Емилиян Станев. Почти веднага след него, на 28. Х. 1941 г. - Лакомото мече", на 25. Х. 1941 г. — „Дамга", след това „Есенно премеждие" - 24. ХІ. 1942 г., „Рунтавелка" - 2. II. 1943 г., „Неканена гостенка" - 9. III. 1943 г., „Еднаква участ" - 23. III. 1943 г., „Бодливият трън - 25. V. 1943 г., „Полската мишка Уши Муши" - 3. ХІ. 1943 г., „Страшната нощ" - 24. XI. 1943 г., „Под снега" - 30. ХІ. 1943 г., „Старци" - ХІІ. 1943 г., „Вълча засада" - 23. ХІІ. 1945 г. Така се ражда детският писател Емилиян Станев. Най-хубавите творби от този период са включени в сборника „Лакомото мече“ (1944), преименуван при следващите издания в „Сльн чевото зайче" (1954, 1962).
    Ключови думи
    детството, вълшебен, свят
Submitted on

Проблеми на художествения превод

Библиографски раздел
Проблеми на художествения превод

В легендарния свят на детството

Free access
Статия пдф
3240
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Ще започна с едно разочарование. Като приех да огледам детско-юношеската преводна литература през изтеклата 1981 г., смятах, че ще имам работа с десетина-петнадесет стихо сбирки, дето могат да бъдат прочетени за седмица-две. Нищо подобно! Библиографският спи сък ме изправи пред една единствена стихосбирка и още петдесет повече или по-малко обемни заглавия. Книгите заеха в претъпканата ми библиотека мястото на един класик. Класикът слезе на пода с 30-те си тома в елегантни сиви корици, а по полицата наскача веселата и пъстроцвет на тълпа на новите книги, избуяли различно по формат като ученици от една паралелка. Повечето от тях бяха рожби на издателство „Отечество“. Тук-таме се срещаха и деца на „Народна младеж" и „Български художник", както и на „Георги Бакалов", Варна. Но те бяха толкова малко в многобройната сякаш следвоенна паралелка. И така: книгите се настаниха удобно пред мен и зачакаха да чуят какво ще кажа. Заотла гах, докато между нас застана малкият ми син и започна да сочи: „Прочети ми ей тази! Не - другата!" Малкият избираше книгите по техния външен вид, но неговият окончателен избор бе разколебан от участието на толкова талантливи наши и чужди художници в оформянето и илюстрирането на детско-юношеската книга. Ще спомена имената на художниците, както бя ха посочени от него: Любен Зидаров, Марайа, Иван Кенаров, Анри Кулев, пак Любен Зидаров, Стоимен Стоилов, Атанас Василев, както и библиотечните оформления на Стефан Груев. Ко гато му казах, че книгите трябва да бъдат върнати, той се разплака само за илюстрираните от Марайа „Африкански приказки". За да приключа с творческото му участие, ще добавя, че той спечели най-много от про чита на книгите. Цял месец не стъпи в детския дом, ходеше като замаян и бе най-силно поразен от старинните легенди, преразказани за деца от В. Маркова, Н. Гарская и С. Прокофиева, преведени твърде прилично от Желязка Купенова. В този великолепен сборник, издаден за съжаление на почти вестникарска хартия под за главието „В страната на легендите", оживяват народни първообразци на безсмъртни литера турни образи: Ролан, крал Артур и рицарите на кръглата маса, Тристан и Изолда, Лоенгрия, Робин Худ, Томас Лермонт, Лорелай, Хамелнският ловец на плъхове (плъхоловец щеше да е по добре!), Вилхелм Тел, Дон Жуан, Летящият холандец, д-р Фауст. Изглежда, че и за юношите а и за децата е най-добро тъкмо това, което е най-добро и за възрастните. Затова нека си поже лаем повече книги със съвършенствата, които разкрива пред нас „В страната на легендите Те са богатство, което трябва да намираме непрекъснато по книжарниците. Предполагат ш рока пропаганда в печата и големи тиражи. Лошата хартия в подобни случаи е недоразумение най-меко казано.

Subscribe to детството