доброто

Самата същност на литературата за деца и юноши може да се разглежда като едно своеобразно „двойно дъно" в търсенето на хуманизъм и етика в ли тературния процес, като докосване до ония добродетели и черти от народностния характер, които се явяват в своя синтезиран вид. Литературата за деца и юноши се явява част от процесите на самопознанието на нацията (респ. на класата). Кръгът на тези процеси не би могъл да се затвори докрай без нейното пъл нокръвно въздействие. В такъв аспект разглежданите въпроси подсказват нещо друго, загатват и за някои други функции на детско-юношеската литература. В отделни периоди, а и въобще тя играе ролята (или поне би трябвало да играе тази роля) на литературна дейност, която идва да се противопостави на фалша, скудоумието, външната показност, кухия патос и т. н. В редица случаи авторите „посягат" на детската душевност, на нейната кристална чистота одухотвореност, за да изведат на преден план своите най-възвишени нравствени идеали. Прекрасен пример в това отношение е Антоан Екзюпери и неговият „Малък принц“. Екзюпери възхвалява детството и в същото време в едно свое писмо изповядва: „Мразя епохата си с всички сили!" Ето двете крайности на духа - безкрайната мечтателност и грозната обществено-политическа действи телност, които един и същ творец трябва да осъзнае и понесе. При Андерсен по сходен начин звучат думите: „От действителността се ражда най-красивата приказка!" И Нашето общество се вглежда“ в детството, търси оптимизма на бъдещето в самата негова етика и чистота. Душевността на съвременното дете се превръ ща в средище, пресечна точка на изключително сложни социално-икономически, нравствени, битови, политически процеси и тенденции. Върху тази душевност оставиха и оставят следите си миграционните процеси с цялата тяхна сложност и необратимост, научно-техническата революция, промените и деформациите в природната среда и пейзажа, измененията в бита, изключителната интензивност на потока от информация, лабилните връзки в съвременното семейство, процесите на индустриализация на народното стопанство, промишлената обработка на земята и т.н. и т. н. И Самото съприкосновение на детското мислене с тези страни от социалното духовното ни развитие носи заряда на художествената условност, на докосва нето до реални неща с фантастична обхватност. Отношението към доброто и злото, справедливото и несправедливото, разбирани и осмисляни по „детски“; към красивото и грозното, осъзнати по „детски“, е съществена страна от процеса на търсене хуманизма на утрешния ден.

Сборникът „Под манастирската лоза" съдържа единадесет разказа-легенди, композиционно въвлечени в двойно зависима художествена връзка. При анализ на заглавието прави впечатление, че в граматическо отношение то представя обстоятелство за място, уточнено от предлога „под“. След изяс няване на обекта се разбира, че той не е обикновено сенчесто кътче, а място, изчистено от обичайните си значения - света обител. Очевидно не става дума и за обикновена дворска асма - думата „лоза“ е ключова в общия смисъл на сборника, едно, че още в заглавието еспрегната със семантика за светост и тишина, но и защото дава възможност за многозначно възприемане. Според библейската знаковост лозата води произхода си от райската градина, тя е сакрално растение, защото символизира невинната Христова кръв чрез смисъла на виното като причастие. От друга страна, лозата постъпва в легендите и с най-собствения" си смисъл, препратен от езическите култове - виното като опиянение, съответно като изначална човешка слабост. От изброените значения отчетливо се очертава опозицията - високо, в смисъл на значимо от религиозно-обредния модел, и битово, ежедневно по посока приземеност, даже конкретна земност. Тази опозиция, както ще видим, се проектира върху художествената структура на целия сборник. Лозата има и друга парадигма, изведена от образната система на легендите, която внася свое значение. Мислите на отец Сисой например пъплят бавно, разклоняват се като лоза и се разлистват гъсто, а фантазията на Павел Блажения се разплита и разгръща като лозите, които подрязва („Жената със златния косъм"). Тук лозата става символ и на познанието, на духовното проникновение, на промисъла. Накрая, ако надникнем „под“ лозата, където е очертана нейната земна проекция сянката, ще видим още, че там е прохладно, уютно като духовното удобство на манастира за размисъл, за мъдра съсредоточеност. Но може би по-важното е, че „под" манастирската лоза човек може да поседне в приятната компания на отец Сисой. . .На сянка, под лозата ще се създават и легендите, това ще е композиционното „място" на повествуването. Мотото на цикъла, представящо откъс от Псалмите, също едвойно подчи нен компонент, Освен че обрамчва начално легендите със смисъла си на автентична Сиблейска поука, но и сигнализира (вече в художествено-условен план), че тук ще се обсъждат нови човешки проблеми.