Светослав Минков и приказния свят на Шехерезада

Твърде малко, почти нищо не е писано за Св. Минков като автор и преводач на приказки. Очарован от онзи магьосник на словото, от първомайстора на приказките Ханс Кристиан Ан дерсен, още през 30-те години Св. Минков издава свои преводи на Андерсенови приказки в богато илюстрована поредица от 12 книжки. Както отбелязва Елена Фурнаджиева в своя библиографски справочник „Андерсенови произведения, преведени на български език" (21), у нас са издадени общо 113 тома с приказки на Андерсен и около 230 публикации на други негови творби в периодичния печат, само 6 от които не принадлежат на Св. Минков. „До края на живо та си той нанася непрекъснато промени в многократно преиздаваните му преводни творби и сравнява своите преводи с руския на А. и П. Хансен и с немския превод на Х. Денхарт" (вж. също Ел. Фурнаджиева, 21, с. 10). Приказното наследство на Андерсен в значителна степен моделира жанровите предпочи тания, творческия профил на големия наш писател. По думите на Симеон Султанов: „Ако съдим по иносказателните образи, маниера на писане и художествената атмосфера на тези творби, ще стигнем до мисълта, че до известна степен по-голямата част от тях са индуктирани" от не повторимите приказни видения на великия датски писател" (15, с. 262). Макар че е трудно да се определи кога Св. Минков започва сам да пише свои авторски приказки, считаме, че насоките на приказното му творчество все пак са съвсем очевидни: 1. преводач на Андерсенови приказки; 2. автор на свои, оригинално сътворени приказки; 3. обработка на някои от световноизвестните приказки на Шехеразада. Интересува ни по-специално третата насока. Но преди това съвсем накратко бих искала да припомня някои данни за Св. Минков като автор на оригинални приказки. Първата му книжка за деца „Захарното момиче" излиза през 1935 г., като една година по-рано същата приказка се появява в списание „Детска радост" (по данни от Втори том на „Речник на българската литера тура"). Съпругата на писателя Мария Томова отбелязва в спомените си, че тази приказка до известна степен е автобиографична. Написана е в чест на новородената им дъщеря, която също като „Захарното момиченце растеше като в приказките“. М. Томова потвърждава също, че Св. Минков едновременно е творил и превеждал приказки (17, с. 59).