тревожния

Близо четири десетилетия българският читател общува с художествените образи и с поетическата мъдрост на писателя Орлин Василев. И вся кога се е срещал с неспокойния и търсещ гражданин, с мислещия и отривист поет на човешката правда - с остра реакция и жива импулсивност - с развълнувания и увличащ художник, пробвал почти всички литературни жанрове... Той ще опита в късия разказ да се вслуша съвсем отблизо в пулса на „простите сърца“ и да чуе по-добре повелителния и властен „глас народен", ще напише повести и романи за хайдушкото минало и за още погероичното настоящо житие-битие на народа; ще заклейми жестокия „огнен обръч“ на фашизма и ще утвърди въоръжената „съпротива" и красотата на „бялата пътека“ на народната борба, по която трудовият човек, в жестока класова битка, с цената на много жертви, се добра до щастливия бряг на свободата, задълго ще се задържи в плен до върховете на родната драматургия, за да я оплоди със своята „тревога“, „любов“ и „щастие". ..

Повестта на Богомил Райнов „Пътища за никъде принадлежи към поредицата творби на най-неспокойните ни и търсещи белетристи, в които въз основа на един разкрепостен естетически идеал и обогатена от опита на последното десетилетие представа за днешния човек се изобразява нашата сложна и драматична съвременност. Тя ни завладява с искрената гражданска тревога и антидо гматичен патос, с които авторът поставя проблема за нарушената по времето на култа към личността хармония между индивид и среда, за свободата на мисълта и научното изследване, за самосъзнанието и творческата реализация на съвременния човек. Писател с ярко изявено активно отношение към действителността, с остра аналитична мисъл и тънък усет за актуалните обществени конфликти и идейно-нравствена проблематика на нашето героично и вълнуващо съвремие, Богомил Райнов не би могъл да остане на страна от започнатия в нашата литература през последните години разговор върху най-жизнените въпроси на съвременния живот. „Съвременността - това сме ние - споделя Б. Райнов. Всеки определя своето отношение към нея по своему. Писателят го прави с книгите си. Проблематика на съвременността - или по-точно едно късче от нея, осмисля и последната ми книга „Пъ тища за никъде. Защо я написах? Това беше необходимо за мен, чувствувах се длъжен да взема своя позиция по някои явления именно на съвременността, явления с дале чен корен в миналото и със закъсняло, краткотрайно разцъфтяване в наше време: кариеризъм, клеветничество, службогонство. Литературата е винаги сражение за нещо по-добро, против нещо, което го оспорва". Позицията, която Богомил Райнов заема В тази повест, е позиция на честността, на 1 Богомил Райнов, Пътища за никъде, повест, 1966 г. 2 Виж в. Труд, бр. 16, 1966 г. 136 нравствената бдителност и свободната граж Данска съвест. Повестта „Пътища за никъде е от онези белетристични произведения, чиято художе ствена значимост се определя преди всичко от правдивото пресъздаване на напрегнатата духовна атмосфера на нашето десетилетие, на характерната за нашето време повише на идейно-нравствена целеустременост на интелектуалните търсения на съвременния човек. Тя е от онези творби, на които мнозина се доверяват, защото откриват в тях епизоди от собствената си духовна биогра фия. Тя ни привлича, защото с някои свои моменти ни дава ключ за проникване в загадката на трагичния край на личности, станали с делата си и нравственото си обая ние наши духовни кумири.