лъжовния

Неизброими са усещанията у Ангел Каралийчев за далечното, примамливото, непознатото. Нещо у него като че ли винаги е нашрек", защото той не може да бъде владян дълго от едно чувство, само от едно настроение или със тояние. През кошмара на кървавата септемврийска буря той търси новото, загадъчно-жадуваното, бъдното. И е като своя млад герой от творбата „Вятър от юг": „Каква златна приказка разправя дядо Златан. Става ти леко, искаш да хвръкнеш хе - там, където синия здрач прибули гората и се показа вечерницата. Ще отидеш в незнайна страна.“ Тоя вътрешен порив владее винаги неговата чувствителна душа. Тя не може да се насити на изненадващи картини, на примамливи далечини, на безкрая, където чрез мислите и буйните желания може да се броди безконечно, неспирно и неудържимо. Всеки топъл жест, всяка близост може да внесе прилив на неж ност и вълнение у автора на книгата „Ръж“. „Нещо родно - забравено някъде вътре, в най-тъмното кюшенце на душата трепва и като въглен парва сърцето" - пише той. В това има много интимно негово, същностно. Чувствата му са като листата на трепетликата - при най-мекия полъх на вятъра, при най-нежното докосване пламват, трептят, преминават нови настроения и устреми. В трескавите дни и нощи, когато призракът на смъртта броди между хората по улици и селски мегдани, Ангел Каралийчев е изразил своята мъка в сти хове и разкази. През 1925 г. той се премества в Свободния университет, където следва дипломатически науки. Той другарува, както през изтеклите години в София, с Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников, а техни близки приятели са и други млади артисти, художници, литератори. Това е една своеобразна столична бохема, напомняща в някои отношения времето до Първата световна война, когато групата на Д. Подвързачов, Д. Дебелянов, Г. Райчев, Ил. Ив. Черен, К. Константинов, Н. Лилиев и др. утвърждаваше своите естетически възгледи и манифестираше поетическото си кредо. Най-често през напрегнатите седмици компанията е в Луката“. „Там неразделни другари ни бяха - разказва Каралийчев - Илия Бешков, Антон Кутев - братът на композитора Филип Кутев, Никола Мавродинов, който тогава замина за Белгия да продължи висшето си образование, и Георги Цанев. Илия Бешков много сладко свиреше на дудук, а Антон Кутев прекрасно пееше айтоски песни."