есета

Мисля, че дори и в едно преводно издание на тези няколко есета - минимална част от неимоверната творческа продукция на есеиста-философ, би било необходимо да се представи авторът, който твърде слабо се познава в България. Това представяне, разбира се, няма да бъ де пълно, а по-скоро напомняне за твореца, за когото върховната мисия на човешкото мислене е търсене и откриване на истината в нещата". създаден Хосе Ортега-и-Гасет (1883-1955) е без съмнение най-универсалният мислител, засега от съвременна Испания. Философското му творчество, което достига върховете на Хай дегер и Ръсел, е съставено според строго научна система, чийто гръбначен стълб е доктрината за човешкия живот като радикална действителност („Темата на нашето време") и новата идея за разума - жизнения и исторически разум, - който произтича от разбирането на тази дей ствителност. Но Ортега е много повече от учен, който създава определена философска система. Той е мислител и квинтесенцията на неговото мислене етърсене на истината, посочване как да се ми сли и как да се проявява старание в откриване на същността на нещата. Дейността на Ортега с колосална, защото той не се ограничава само с книгите и вестниците, които издава, а чрез своя та университетск а дисциплина - философията - поставя в ход една интелектуална офанзива от голям мащаб, чиято цел е да се промени схващането за някои философски, педагогически, социологически, етични, естетически, политически и исторически проблеми, които съставляват скелетът на съвременния живот и по-специално на испанския. Ортега-и-Гасет научно се формира в германски университети. Престоят му в. Марбург - център на неокантианството - е решителен в това отношение. От момента на завръщането му в Испания (1908) започва и усърдната му дейност на интелектуален реформатор на испанския живот. Темата за Испания - основна в творчеството му - го обсебва не само духовно, но и става негова съдба. Защото Ортега е не само съзерцател, констататор, а нещо много повече. Той иска да промени нещата (според собствените му думи) в страната с най-ненормалния на род в Европа". Смисълът и посоката на тази промяна е европеизирането на испанския живот, издигането на интелектуалното му равнище. По това време „поколението от 98 г." е в своя духовен разцвет. Но Ортега, макар и в ду ховно отношение близък на това поколение, не принадлежи към него. Той ще оглави следващо то - поколението на Мараньон, Перес де Айала, Пикасо, Хуан Рамон Хименес, които въз приемат не само една чисто естетическа позиция, а теоретическа, засягаща в дълбочина инте лектуалната строгост на формата - да се поставя проблемът за Испания. Ортега се устремява и към политическата арена. Основава група с многозначителното на именование „Лига за политическо възпитание" и сп. „Испания", чието име като че ли символи зира първостепенната жизнена грижа на основателя. Сътрудничи и в основаването на „Ел Сол", вестник с най-голяма политическа тежест в испанския политически живот преди Гражданската война. Това е за известно време. Впоследствие Ортега ще даде гръб на политиката. През 20-те години Ортега-и-Гасет се превежда в цяла Европа. Появяват се големите му книги и есета: „Безгръбна чна Испания“, „Темата на нашето време“, „Дехуманизацията на из- куството“, „Мирабо или политикът“. През 1923 г. основава и ръководи сп. „Ревиста де Окси денте", което е двигателният механи зъм на духовното обновяване. Около него се групира елит от испански интелектуалци и то действително успява да издигне испанската мисъл на европей ско равнище.

Кенет Уайт е роден през 1936 г. в Глазгоу, Шотландия. От години живее и твори във Франция, където първата му книга „С пълна искреност се появи през 1964 г. Поетът не се грижи за изкуството, а за реалността - заявява Уайт още в началото на своето появяване, И наистина писането при него е момент от живеенето, няма разлика между мисъл и форма, налице е само тяхното изразяване. Затова понякога стихотворенията му изглеждат непретенциозни, но тяхната невинност е рядко стимулираща. Може би това е един нов момент в поезията, където естетиката и логиката отстъпват на дълбочината... Дълго време Кенет Уайт е изследвал културните и ментални състояния на Изтока и Запада, наблюденията си от безбройните си пътувания, знанията си от толкова престои в различни библиотеки по света и личния си житейски опит той е извел в една концепция за белия свят" - отвореното пространство на необусловеността. Според мнението на съвременната френска литературна критика това е найинтересното явление след привършилата вече психоза на модернизма. Кенет Уайт е издал освен „С пълна искреност": „Горещи сияния", „Диамантена земя“, „Отклонения“, „Хонг-Конг, сцени от един плуващ свят“, „Махамудра“, „Големият бряг" и „Фигурата от отвън", откъдето са взети поместените есета.