положението

Синдикатът на литературните критици във Франция публикувал един том от материалите на Първия международен разговор на литературните критици, съ стоял се в Париж от 4 до 8 юни 1962 г. Синдикатът на литературните критици е сдружение, основано през 1948 г. от покойния виден литературен критик Роберт Кемп, който бе до смъртта си в 1959 г. негов председател. На този синдикат принадлежи инициативата за първата международна среща на литературните критици, при участието на представители от шестнадесет страни, вклюичително СССР и САЩ. На срещата са присъствували и представители от социалистическите страни: Чехословакия, Полша и Унгария. Срещата е била открита на 4 юни с приветствено слово от главния директор на отдела за литература и изкуство при министерството на културата Гаетан Пикон, сам изве стен литературен критик и есеист, автор на редица трудове като „Панорама на новата френска литература“, „Панорама на съвременните идеи“, „Увод в една естетика на литературата" и др. В приветственото си слово Гаетан Пикон е развил и някои мисли около ролята и мисията на литературната критика, като е заявил между другото: „Човек е поразен от проницанието и глъбината на съвременната критика. Нашите добри учители от миналия век биха се учудили, ако прочетат някои от днешните критици. Рембо не би изпи тал никаква изненада пред Рьоне Шар, нито Бодлер - пред Анри Мишо, но Жюл Льометр, разбира се, или твърде прозорливият Сент-Бьов биха изпитали известна изненада пред етодите на Жорж Пуле, на Морис Бланшо, на Ролан Барт, идори - въпреки бистротата на изра за - пред писанията на един Курциус или на един Марсел Ремон.

Бодлер е на върха на славата. голяма Томчето стойност „ветя от на злото“, което не съдържа и триста страници, има за всеки начетен човек по- много далеч по-известни и по-обширни творби. То е преведено на повечето евро- пейски историята езици; това е факт, върху който ще се спра след малко, защото друг подобен пример липсва в на френската литература. Френските поети обикновено са слабо познати и слабо ценени в чужбина. Отдава се предпочитание на прозата; но поетичната ни мощ получава трудно и оскъдно признание. Порядъкът и своеобразната строгост, които властвуват в нашия език от XVII век насам, постоянното ударение, строгите правила на личения, стихосложението ни, вкусът ни към опростяване и непосредствена яснота на изказа, страхът ни от преуве които биха ни направили смешни, своеобразният изказен свян, склонността ни към абстрактно мислене, са ни довели до сътворяване на поезия, доста различна от тази на другите народи, която в по- вечето стъпен. случаи те не могат да възприемат. Лафонтен изглежда блудкав за чужденците. Расин им е недо Мелодичността му е прекалено тънка, рисунъкът прекалено изчистен, словото му - прекалено изи като скано роден. и изпъстрено с нюанси, за да не остави безразлични всички тези, които не познават нашия език Самият Виктор Юго е познат извън Франция единствено с романите си. Но с Бодлер френската поезия накрая прекрачва националните си граници. Четат го из целия свят: поезията му се налага като олицетворение на модерното светоусещане: тя поражда подражатели и оказва плодотворно влияние върху много умове. Хора като Суинбърн, д'Анунцио, Стефан Георге свидетелствуват по блестящ начин за Бодлеровото влияние навън. Мога следователно да кажа, че има между нашите поети и много по-сложни и много по-нада рени от Бодлер, но нито един не е по-значителен от него. На какво се дължи това негово особено значение? Как една толкова особена, толкова далеч от всичко общопоприето личност като Бодлер, е могла да окаже такова широко влияние? Това огромно посмъртно внимание, тази духовна плодовитост, тази слава, достигнала до най- високата си точка, без съмнение се дължат не само на неговата самостойност като поет, но и на изключителни обстоятелства. Изключително е наистина съчетанието на критичен ум и поетична дарба. Бодлер дължи на това рядко срещано съчетание едно съдбоносно откритие. Той по рождение притежава ше в еднаква степен чувственост и прецизност; у него имаше чувствителност, която го подтикваше към най-изтънчени търсения по отношение на формата; но без съмнение тази дарба не би направила от него повече от един съперник на Готие, или някой отличен сподвижник на парнасистите, ако не бе имал шанса благодарение на своя буден ум да открие в творбите на Едгар По цял един нов интелектуален свят. Демонът на прозорливостта, геният на аналатичността, изобретателят на най-новите и най-привлекател ните съчетания на логиката с въображението, на мистицизма със смятането, психологът на изключителното, литературният инженер, който стигна до дълбините на изкуството, използувайки всички негови възмо ности, ето какво видя той у Едгар По и всичко това го заплени. Толкова оригинални виждания и изключителни обещания го очароваха. От всичко това дарбата му се видоизмени, съдбата му като по чудо претърпя обрат. Ще се върна след малко към последиците от чудесния контакт между тези два ума. Но сега трябва да разгледам още едно значително обстоятелство при формирането на Бодлер. Когато достига зрелостта си, романтизмът е в своя апогей; едно бляскаво поколение владее лите ратурната империя: Ламартин, Юго, Мюсе, Вини са в този момент първомайсторите. Нека се поставим на мястото на младеж, който през 1840 г. достига възраст да пропише. Той е закърмен с тези, които инстинктът постоянно го подтиква да унищожи.